Майкъл Конъли - Хари

Той изгледа Частейн, докато накрая получи леко кимване в знак на съгласие и му отвърна. Беше сигурен, че са го видели и всички останали. После извади бележника си, отвори го на чиста страница и го подаде на Частейн.

— Добре тогава — каза Бош, — Искам всеки да си напише името, домашния номер и този на пейджъра си. И на клетъчния си телефон, ако има такъв. После ще размножа списъка. Искам всички да поддържаме връзка. Това е проблем, когато в следствието участват много хора. Ако всички не сме на една и съща вълна, нещо може да ни се изплъзне. А не трябва да го допускаме.

Той замълча и погледна към другите. Всички внимателно го наблюдаваха. Ако не и напълно забравена, за момента враждата като че ли бе сподавена.

— Добре — каза Бош. — Ето как виждам нещата.

Един от детективите от вътрешния отдел беше от латиноамерикански произход и се казваше Раймон Фуентес. Бош го прати заедно с Едгар на адреса, който бяха взели от личната карта на Каталина Перес, за да уведомят роднините й и да ги разпитат. Най-вероятно тази насока от следствието щеше да ги отведе до задънена улица — изглеждаше очевидно, че Елайъс е бил основната цел на убиеца — и Едгар се опита да възрази, но Бош го отряза. По-късно насаме щеше да му обясни, че се налага да разпръсне хората от вътрешния отдел, за да може по-добре да контролира положението. Така че Джери замина заедно с Фуентес. После Бош прати Райдър и друг детектив, Лумис Бейкър, да разпитат Елдридж Пийт в центъра „Паркър“ и да го доведат на местопрестъплението. Искаше операторът да е тук, за да разкаже какво е видял и да повтори действията си преди откриването на труповете.

Оставаха Частейн и последният от вътрешния отдел, Джо Делакроче. Бош прати в центъра „Паркър“ и Делакроче, за да вземе заповед за обиск на офиса на Елайъс. После каза на Частейн, че двамата ще идат в дома на адвоката, за да уведомят роднините му.

След като групите се разделиха, Хари отиде до микробуса на отдела за оглед на местопрестъплението и поиска от Хофман ключовете, открити у Хауард Елайъс. Хофман прерови кашона с веществените доказателства и извади плик, съдържащ връзка с повече от дванадесет ключа.

— От предния десен джоб на панталона му — поясни той.

Бош разгледа връзката. Имаше повече от достатъчно ключове за дома, офиса и автомобилите на адвоката. Забеляза, че един от тях е за порше, а друг за волво. След като свършеха с най-неотложните задачи, трябваше да прати някой да открие колите.

— В джобовете му имаше ли нещо друго?

— Да. В предния десен джоб имаше монета от двадесет и пет цента.

— Двадесет и пет цента ли?

— Толкова струва билетът за Ейнджълс Флайт. Навярно ги е бил приготвил за това.

Бош кимна.

— А във вътрешния джоб на сакото му имаше писмо. Хари бе забравил за писмото, за което беше споменал Гаруд.

— Дай да го видя.

Хофман отново потърси в кашона и извади найлоново пликче за веществени доказателства. Вътре имаше плик. Бош го взе и го разгледа, без да го изважда навън. Писмото беше адресирано до офиса на Елайъс. Нямаше обратен адрес. В левия долен ъгъл изпращачът бе написал „Лично и поверително“. Хари се опита да разчете клеймото, но осветлението беше слабо. Но вече не носеше запалка.

— Това е в твоя район — каза Хофман. — Холивуд, Пратено е в сряда. Сигурно го е получил в петък.

Бош кимна. Той обърна торбичката и погледна към гърба на плика. Беше чисто срязан отгоре. Елайъс го бе отворил, навярно в офиса си, преди да го прибере в джоба си. Нямаше как да разбере дали някой е чел писмото.

— Някой отварял ли го е?

— Ние не. Не зная какво е ставало, преди да пристигнем тук. Но разбрах, че детективите, които първи са се появили на местопрестъплението, са идентифицирали трупа по плика. Но не зная дали са чели писмото.

— Ще взема и него.

— Твое е, Хари. Чакай само да ти дам да се подпишеш. И за ключовете.

Бош изчака, докато Хофман намери необходимите формуляри. Той приклекна и прибра двете торбички в куфарчето си. Частейн се приближи до него, готов да напусне местопрестъплението.

— Ти ли ще караш или аз? — попита Хари. — Аз съм с обозначен автомобил. А ти?

— Моят не е. Раздрънкай е, но поне не ме познават отдалече.

— Добре. Имаш ли лампа?

— Да, Бош, даже на нас от вътрешния отдел от време на време ни се налага да реагираме на повиквания.

Хофман подаде на Хари формуляр и химикалка и той се разписа за двете веществени доказателства, които взимаше със себе си.