Майкъл Конъли - Хари

— Няма значение. Ако наистина е така, той не си заслужава значката.

Бош не отговори. Райдър не се успокои и с отвращение поклати глава. Подобно на повечето ченгета от управлението, на нея й беше писнало неколцина постоянно да прецакват нещата и да бъдат прикривани, позорейки всички останали.

— Ами драскотината по дланта?

Едгар и Райдър го погледнаха с вдигнати вежди.

— Какво драскотината? — каза Едгар. — Сигурно е от смъкването на часовника. Може да е бил от онези с разтегливите метални верижки. Като ролексите. Като го познавам, Елайъс, няма начин да не е носел ролекс. Това е достатъчен мотив.

— Да, ако е носел ролекс — отвърна Бош.

Той се завъртя и погледна към града. Съмняваше се, че часовникът на адвоката е бил ролекс. Въпреки суетността си, Елайъс си бе разбирал от работата. Определено е знаел, че ролексът може да настрои съдебните заседатели срещу него. Бе логично да се предполага, че е носил хубав и скъп часовник, но не и ролекс.

— Какво мислиш, Хари? — попита Райдър. — Какво мислиш за драскотината?

Бош отново се обърна към тях.

— Ами, независимо дали е носил ролекс, или друг скъп часовник, по драскотината няма кръв.

— И какво означава това?

— По раните имаше много кръв. Но не и по драскотината. Мисля, че убиецът не е взел часовника. Драскотината е направена след спирането на сърцето. Дори предполагам, много след това. Което означава, че убиецът отдавна е бил напуснал местопрестъплението.

Райдър и Едгар се замислиха.

— Възможно е — каза накрая Джери. — Но тая работа с кръвоносната система трудно може да се докаже. Даже патологът няма да даде категорично заключение.

— Да — кимна Бош. — Ако искаш, наречи го инстинкт. Не можем да го използваме в съда, но съм сигурен, че убиецът не е взел часовника. А навярно и портфейла.

— Значи искаш да кажеш — рече Едгар, — че се е появил някой друг и той ги е взел, така ли?

— Нещо такова.

— Мислиш ли, че е бил онзи тип, дето управлява железницата — дето е повикал ченгетата?

Бош погледна към Едгар, но не му отговори. Само сви рамене.

— Смяташ, че е бил някой от „Грабежи и убийства“-погледна го Райдър. — Още едно подсигуряване. За да ни накарат да решим, че е било грабеж, в случай че убиецът е някой от техните хора.

Бош я погледна за миг, — явно се колебаеше как да й отговори. Мислеше си също колко е тънък ледът, върху който стъпваха в момента.

— Детектив Бош?

Той се завъртя. Беше Сали Там.

— Ние свършихме. Хората от патологията искат да приберат труповете, ако нямате нищо против.

— Разбира се. Хей, забравих да ви попитам — успяхте ли да откриете нещо с лазера?

— Много. Но навярно няма да е от полза. В мотрисата са пътували много хора. Отпечатъците сигурно са на обикновени пътници, не на убиеца.

— Но все пак ще ги обработите, нали?

— Естествено. Ще вкараме всичко в компютъра и ако получим резултат, ще ви съобщим.

Бош й благодари с кимване.

— И още нещо — намерихте ли някакви ключове у мъжа?

— Да. В едно от кафявите пликчета са. Искате ли ги?

— Да, сигурно ще ни потрябват.

— Веднага ще ви ги донеса.

Тя се усмихна и се върна в мотрисата. Изглеждаше прекалено бодра за такава касапница. Бош знаеше, че с времето това ще се промени.

— Видя ли какво имах предвид? — попита Едгар. — Няма начин да са фалшиви.

— Джери! — смъмри го Бош.

Едгар вдигна ръце в знак, че се предава.

— Аз съм опитен наблюдател. Само отбелязвам фактите.

— По-добре ги запази за себе си — прошепна Хари. — Освен ако не искаш да ги докладваш на шефа.

Едгар се завъртя тъкмо навреме, за да види, че към тях се приближава Ървинг.

— Е, стигнахте ли до някакви предварителни заключения?

Бош погледна към Едгар.

— Джери? Какво ми казваше, че си забелязал?

— Хм… ами… хм, засега все още само обмисляме онова, което видяхме на местопрестъплението.

— Нищо повече от онова, което ни разказа капитан Гаруд — бързо прибави Бош, преди Райдър да успее да каже нещо, което да издаде действителните им заключения. — Поне на пръв поглед.

— Какво ще правите сега?

— Имаме много работа. Искам да поговоря с оператора, после трябва да потърсим свидетели в блоковете наоколо. След това ще уведомим най-близките му роднини и ще претърсим офиса му. Кога ще получим помощта, която ни обещахте?

— Незабавно.

Ървинг вдигна ръка и махна на Частейн и другите трима детективи с него. Бош подозираше, че това е причината за присъствието им на местопрестъплението, но все пак сърцето му се сви. Ървинг отлично знаеше за враждебното отношение на детективите към вътрешния отдел и конкретно за дрязгите между Бош и Частейн. Фактът, че му пращаше на помощ точно него, означаваше, че не иска да разкрият убиеца на Хауард Елайъс и Каталина Перес, както показваше външно. По този начин заместник-началникът можеше да изглежда добросъвестен и в същото време да попречи на следствието.