Майкъл Конъли - Хари

— Сигурен ли сте, че искате да направите това? — с припрян шепот попита Бош, докато хората от вътрешния отдел се приближаваха. — Известно ви е, че ние с Частейн…

— Да, искам да го направя — без да го поглежда го прекъсна Ървинг. — Детектив Частейн ръководеше вътрешната проверка по жалбата на Майкъл Харис. Смятам, че той трябва да вземе участие в следствието.

— Исках да кажа, че ние с Частейн не сме в добри отношения. Мисля, че няма да се получи…

— Не ме интересува в какви отношения сте вие двамата. Ще намерите начин да работите заедно. А сега, искам да влезем вътре.

Ървинг ги поведе обратно към малката станция на железницата. Двете групи не се поздравиха. Когато влязоха, всички очаквателно погледнаха към Ървинг.

— Добре, сега ще изясним някои основни положения — започна заместник-началникът. — Следствието ръководи детектив Бош. Останалите шестима докладват на него. Той докладва на мен. Не искам никакви недоразумения в това отношение. Наредил съм да получите заседателната зала до моя кабинет на шестия етаж в центъра „Паркър“. В понеделник сутрин там ще поставят още телефони и ще инсталират компютърен терминал. Искам вие от вътрешния отдел да поемете предимно разпитите на, полицаи, проверката на алибита, изобщо тази част от следствието. Детектив Бош и хората му ще се занимават с традиционните елементи на следствието — аутопсията, разпитите на свидетелите и прочее. Някакви въпроси дотук?

В помещението настана мъртва тишина. Бош не се побираше в кожата си. За пръв път откриваше, че Ървинг е лицемер. Винаги беше смятал заместник-началника за труден, но в крайна сметка справедлив човек. Този път не бе така. Той маневрираше, за да предпази управлението в момент, в който търсеният от тях плъх можеше да е вътре в него. Но Ървинг не знаеше, че Бош е постигнал всичко в живота си, превръщайки всяка пречка в своя мотивация. Хари мислено се закле, че ще разкрие случая, въпреки машинациите на заместник-началника. Истината трябваше да излезе наяве.

— Няколко думи за пресата. Случаят остава в пълна тайна. Не трябва да бъдете разсейвани по никакъв начин. Не трябва да говорите пред медиите. Всички връзки с тях ще минават през моя кабинет или през лейтенант Том О’Рурк от пресцентъра. Ясно?

Седемте детективи кимнаха.

— Добре. Това означава, че няма да се налага да се страхувам, когато сутрин разгръщам новия брой на „Таймс“.

Ървинг си погледна часовника и после отново вдигна очи към групата.

— Мога да контролирам вас, но не и хората от патологията или някой друг, който научи за случая по официален път през следващите няколко часа. Предполагам, че до десет часа утре сутрин медиите ще знаят кои са жертвите. Затова искам по това време да проведем съвещание в заседателната зала. След като ми докладвате за хода на следствието, аз ще съобщя на началника на полицията и някой от нас ще даде изявление пред медиите, като даде минимална информация по случая. Налага се. Някакви проблеми от ваша страна?

— Господин заместник-началник, така ще имаме само шест часа — отвърна Бош. — Не зная какво ще успеем да открием дотогава. Предстои ни много обикаляне, преди да сме в състояние да седнем и да започнем да пресяваме…

— Това е ясно. Медиите не трябва да ви притесняват. Изявлението спокойно може само да потвърждава самоличността на жертвите и нищо повече. Не пресата ще разследва случая. Правете каквото искате, но в десет нула нула да сте в заседателната зала. Някакви въпроси?

Никой не каза нищо.

— Добре, тогава предавам случая на детектив Бош и ви оставям да действате.

Той се обърна към Хари и му подаде бяла визитна картичка.

— Тук са всичките ми телефонни номера. И тези на лейтенант Тълин. Позвънете ми, ако изникне нещо, което би трябвало да зная. Няма значение кое време е или къде се намирате. Позвънете ми.

Бош кимна, взе визитната и я прибра в джоба на сакото си.

— Действайте. Както вече казах, нека истината излезе наяве.

Заместник-началникът напусна стаята и Бош чу Райдър да прошепва:

— Да бе, как ли пък не.

Той се завъртя и плъзна поглед по лицата на детективите, като завърши с Частейн.

— Ясно ви е какво цели, нали? — попита Хари. — Смята, че няма да можем да работим заедно. Че всеки ще тегли в различна посока. И че случаят ще остане неразкрит. Е, няма да стане така. Каквито и да са били отношенията ни досега, нека забравим за миналото. Важно е следствието. В онази мотриса лежат двама души, които някой без да се замисля е очистил. Трябва да го открием. В момента не ме интересува нищо друго.