Майкъл Конъли - Примката на совата

Барманката се озърна. Партньорът й беше изчезнал, вероятно в задното помещение.

— Трябва да си гледам работата — каза тя.

Маккейлъб я проследи с поглед, докато отиваше към края на бара да налее на проститутките още две чаши водка с лед. За момент музиката затихна и той чу как едната й каза да прекрати разговора, та ченгето да си отиде. Докато Миранда се връщаше към Маккейлъб, едната уличница подвикна след нея:

— И недей да му плакнеш очите, че ще има да кисне тук цяла нощ.

Маккейлъб се престори, че не е чул. Миранда застана пред него и въздъхна уморено.

— Не знам къде се дяна Хавиер. Не мога цяла нощ да си бъбря с теб.

— Само един последен въпрос — каза той. — Спомняш ли си ченгето и Еди Гън да са били тук по едно и също време — все едно заедно или поотделно.

Тя се замисли и пак се приведе напред.

— Може и да се е случвало. Но не помня.

Маккейлъб кимна. Беше сигурен, че повече няма да изкопчи от нея. Зачуди се дали да остави пари на бара. Като агент никак не го биваше в това отношение. Нямаше представа кога е подходящо и кога се превръща в оскърбление.

— Може ли сега и аз да те питам нещо? — каза Миранда.

— Какво?

— Харесва ли ти гледката?

Той усети как лицето му пламва от притеснение.

— Нали разбираш, като ги зяпаш толкова, рекох си да попитам.

Тя се озърна с усмивка към проститутките. Явно и те бяха много доволни от смущението на Маккейлъб.

— Много са симпатични — отговори той и се отдръпна, оставяйки върху бара двайсет долара. — Сигурен съм, че карат много мъже да се връщат. Като Еди Гън например.

Маккейлъб тръгна към вратата и по пътя думите й го блъснаха в гърба като изстрел:

— Тогава що не дойдеш някой път да ги поопипаш, господин полицай?

На излизане той чу как проститутките изреваха възторжено и плеснаха длани.

Маккейлъб поседя в джипа пред бара, опитвайки да прогони смущението. Съсредоточи се върху информацията, която бе получил от Миранда. Гън беше редовен клиент и можеше да е минал оттук през последната нощ от живота си. Второ, тя познаваше Бош като клиент. Той също можеше да е минал оттук през последната нощ от живота на Гън. Озадачаваше го само фактът, че тази информация идва пряко от самия заподозрян. Маккейлъб отново се зачуди защо Бош — ако беше убил Гън — го насочва по вярна следа. Дали беше признак на високомерие, на твърда вяра, че никога няма да го заподозрат и следователно да попитат за него в бара? Или пък имаше по-дълбок психологически мотив? Маккейлъб знаеше, че мнозина престъпници допускат грешки, водещи до тяхното залавяне, защото подсъзнателно не желаят да им се размине. Теорията за голямото колело, помисли си той. Може би Бош подсъзнателно искаше колелото да се върти и за него.

Отвори клетъчния телефон и провери за сигнал. Чуваше се съвсем ясно. Набра домашния номер на Уинстън. Докато телефонът звънеше, той погледна часовника си и реши, че още не е много късно за разговор. След пет сигнала тя най-сетне вдигна слушалката.

— Аз съм. Имам нещо за теб.

— И аз. Само че в момента водя друг разговор. Може ли да ти се обадя като свърша?

— Да, ще чакам.

Маккейлъб изключи, облегна се назад и се замисли. Видя през стъклото как бялата проститутка излезе от бара, влачейки подир себе си мъж с бейзболно каскетче. Двамата запалиха цигари и поеха по тротоара към близкия мотел „Чучулига“.

Телефонът избръмча. Обаждаше се Уинстън.

— Всичко почва да се подрежда, Тери. Имало Господ на този свят.

— Какво откри?

— Първо ти. Нали каза, че имаш нещо за мен?

— Не, ти. Моето е дребна работа. А ти май си хванала голямата риба.

— Добре, чуй това. Майката на Бош е била проститутка. В Холивуд. Убили са я, когато той бил още хлапе. И убиецът останал неизвестен. Как ти се струва като психологически мотив, а?

Маккейлъб не отговори. Новата информация беше зашеметяваща и осигуряваше много от липсващите парчета в работната хипотеза. Загледа се към проститутката и нейния клиент, които стояха пред касата на мотела. Мъжът подаде пари и получи ключ. Двамата влязоха през стъклената врата.

— Гън убива проститутка и му се разминава — каза Уинстън, след като не чу коментар. — Точно както е станало с майка му.

— Откъде разбра? — попита най-сетне Маккейлъб.

— Нали помниш какво си говорихме? Обадих се на моята приятелка Киз. Проявих интерес към Бош и я попитах дали вече е разведен. Тя ми разправи каквото знаеше за него. Доколкото разбрах, историята за майка му изплувала на бял свят преди няколко години, когато съдили Бош за превишаване на служебните пълномощия. Убийството на Кукловода… помниш ли го?