Майкъл Конъли - Примката на совата

Маккейлъб поклати глава.

— Третият закон на физиката.

— Какво искаш да кажеш?

— На всяко действие има равно и противоположно противодействие. Когато надничаш в бездната, бездната наднича в теб. Нали разбираш, изтъркани клишета. Но са изтъркани, защото са верни. Не можеш да влезеш в мрака, без той да влезе в теб и да вземе своето. Може би Бош е влизал прекалено често. И е загубил пътя.

Двамата помълчаха, после си уговориха среща за следващия ден. Докато прибираше телефона, Маккейлъб видя как проститутката напуска мотела сама и тръгва отново към „Нат“. Беше облякла джинсово яке и се гушеше в него зиморничаво. Тя оправи перуката си и продължи към: бара, където щеше да търси нов клиент.

Маккейлъб я гледаше, мислеше си за Бош и изведнъж почувства какъв късмет е имал в живота. Спомни си, че щастието е мимолетно. То трябва да бъде заслужено, а след това защитавано на всяка цена. Знаеше, че в момента не прави това. Беше навлязъл в мрака, оставяйки щастието си без защита.

Заседанието започна с двайсет и пет минути закъснение заради неуспешния опит на обвинителите да предизвикат санкции срещу защитата заради сплашване на свидетели и отлагане на процеса, докато бъдат разследвани изцяло твърденията на Анабел Кроу. Седнал зад бюрото от черешово дърво в кабинета си, съдия Хютън изрази пълна подкрепа на обвинението, но заяви, че няма намерение да отлага делото, нито пък да налага санкции, докато не бъдат представени доказателства по случая. Той предупреди обвинителите, както и поканения на разговора Бош, да не споменават пред журналистите нито дума за обвиненията на свидетелката.

Пет минути по-късно всички бяха в съдебната зала и заседателите заеха местата си. Бош отново седна на свидетелския подиум и съдията му напомни, че все още е под клетва. Джанис Лангуайзър пристъпи към катедрата с бележник в ръка.

— И тъй детектив Бош, вчера приключихме с вашите изводи, че смъртта на Джоди Кремънц е била насилствена. Нали така?

— Да.

— И тези изводи се основаваха не само на вашите лични наблюдения, но и на аутопсията, проведена от съдебния лекар, права ли съм?

— Напълно.

— Можете ли да кажете на съдебните заседатели как продължи разследването, след като установихте, че става дума за убийство?

Бош се завъртя на стола, за да гледа право към заседателската ложа, докато говори. Неволно стисна зъби. Мъчеше го такова неистово главоболие в лявото слепоочие, че най-сериозно се питаше дали хората не виждат черепа му да пулсира.

— Аз и двамата ми партньори — Джери Едгар и Кизмин Райдър — почнахме да отсипваме… извинете, искам да кажа, че почнахме да отсяваме събраните веществени доказателства. Освен това проведохме задълбочени разговори с всички, които познаваха жертвата и бяха я виждали през последните двайсет и четири часа от живота й.

— Споменахте за веществени доказателства. Моля, обяснете на заседателите какви бяха те.

— Всъщност не открихме много. Из къщата имаше отпечатъци, които трябваше да проверим. Освен това бяхме събрали власинки и косми по и около тялото на убитата.

Преди Бош да продължи отговора си, Дж. Ризън Фоукс бързо скочи.

— Протестирам срещу израза „по и около“. Той е не ясен и подвеждащ.

— Ваша чест — възрази Лангуайзър, — мисля, че ако мистър Фоукс даде на детектив Бош възможност да довърши отговора на въпроса, няма да има нищо неясно или подвеждащо. Но не е редно свидетелят да бъде прекъсван на средата на изречението, за да му се каже, че отговорът е неясен и подвеждащ.

— Възражението се отхвърля — бързо заяви Хютън, преди Фоукс да влезе в словесна престрелка. — Нека първо свидетелят да приключи с отговора и тогава ще видим доколко е неясен. Продължавайте, детектив Бош.

Бош се изкашля.

— Исках да кажа, че няколко броя образци от косми, не принадлежащи…

— Какво означава „няколко броя“, ваша чест? — обади се Фоукс. — Възразявам срещу липсата на точност, с която този свидетел може да заблуди заседателите.

Бош погледна Лангуайзър и видя, че тя започва да побеснява.

— Ваша чест — каза тя, — моля да получим разяснение от съда кога могат да се повдигат протести и възражения. Адвокатът на защитата се опитва непрестанно да прекъсва свидетеля, защото знае, че навлизаме в област, която е особено разобличаваща за неговия…

— Мис Лангуайзър, не е дошло времето за заключителни речи — прекъсна я съдията. — Мистър Фоукс, ако не виждате в решението ми някаква пагубна заплаха за правосъдието, бих желал възраженията да се изказват или преди свидетелят да заговори, или след като е изрекъл поне едно цялостно изречение.