Майкъл Конъли - Примката на совата

Лангуайзър извади увеличена снимка на отпечатъците, приета за веществено доказателство, и тя бе показана на съдебните заседатели.

— При варианта от второто ви обяснение човекът би трябвало да лежи върху леглото, нали?

— Така ми се струва.

— По очи?

— Да.

Фоукс стана да възрази, но съдията го подкрепи още преди да е проговорил.

— Предположенията ви стигат твърде далече, мис Лангуайзър. Продължавайте.

— Да, ваша чест. — Тя се вгледа в бележките си. — След като открихте тези отпечатъци върху леглото, не сметнахте ли човека, който ги е оставил, за главен заподозрян?

— Първоначално не. Невъзможно е да се определи преди колко време е оставен един отпечатък. Освен това знаехме, че жертвата не е била убита в леглото, а другаде и после пренесена там. Струваше ни се, че мястото, където намерихме отпечатъците, не би било докоснато от убиеца при разполагането на трупа.

— Кой беше оставил тези отпечатъци?

— Млад мъж на име Алън Уайс, който се е срещал на три пъти с мис Кремънц. Последната им среща е била три седмици преди нейната смърт.

— Разпитахте ли Алън Уайс?

— Да, разпитах го. Заедно с детектив Едгар.

— Той призна ли да е бил в леглото на жертвата?

— Да, призна. Каза, че спал с нея при последната им среща, три седмици преди смъртта й.

— Каза ли, че е докосвал таблата на леглото там, където открихте отпечатъците?

— Каза, че е възможно, но не си спомняше.

— Разследвахте ли какво е правил Алън Уайс през нощта, когато загина Джоди Кремънц?

— Да. Той имаше солидно алиби.

— Какво?

— Каза ни, че е бил в Хавай на семинар по търговия с — недвижими имоти. Проверихме данните от хотела и авиолинията, която е използвал, а също така разговаряхме с организаторите на семинара. Потвърдихме, че е бил там.

Лангуайзър погледна съдията и каза, че времето е подходящо за кратка почивка. Хютън отвърна, че според него е малко рано, но все пак се съгласи и заръча на заседателите да се върнат след петнайсет минути.

Бош знаеше, че почивката й трябва, защото се готви да пристъпи към въпроси относно Дейвид Стори и иска да бъдат ясно отделени от всичко останало. Докато той слизаше от свидетелския подиум и се връщаше към масата на обвинението Лангуайзър прелистваше някакви документи. Без да вдига глава, тя попита:

— Какво става с теб, Хари?

— Защо питаш?

— Не си бодър като вчера. Да не би нещо да те тревожи?

— Не. А тебе?

— Да, цялата тази история. Много зависи от днешния ден.

— Ще гледам да бъда по-бодър.

— Говоря сериозно, Хари.

— Аз също, Джанис.

Той се отдалечи и излезе от залата.

Реши да изпие чаша кафе на втория етаж. Но първо влезе в тоалетната до асансьорите и отиде да си наплиска лицето на една от мивките. Приведе се ниско, за да не си опръска костюма. Чу бученето на казанче и когато се надигна, видя в огледалото Руди Таферо да минава зад него и да се отправя към най-далечната мивка. Бош пак се наведе, напълни шепите си с вода и потопи лице. Водата приятно охлади очите му и облекчи главоболието.

— Как е, Руди? — попита той, без да поглежда Таферо.

— Кое, Хари?

— Да слугуваш на дявола. Добре ли спиш нощем?

Бош мина до стената и измъкна от разпределителя няколко хартиени кърпи. Докато се бършеше, другият също дойде да си вземе кърпа.

— Смешна работа — каза Таферо. — През целия си живот съм имал безсъница само когато бях полицай. Защо ли така?

Той смачка книжната кърпа и я хвърли в кошчето. Усмихна се на Бош и излезе. Бош го изпрати с поглед, продължавайки да се бърше.

Бош усещаше как кафето раздвижва кръвта му. Почваше да си възвръща силите. Главоболието отслабваше. Беше готов. Всичко щеше да стане точно както го бяха планирали, ход по ход. Той се приведе към микрофона и зачака въпроса.

— Детектив Бош — изрече Лангуайзър от катедрата, — имаше ли момент, когато името Дейвид Стори навлезе в кръга на разследването?

— Да, почти веднага. От Джейн Гили, съквартирантката на Джоди Кремънц, получихме сведения, че през последната нощ от своя живот Джоди е имала среща с Дейвид Стори.

— А имахте ли възможност да разпитате мистър Стори относно тази нощ?

— Да. Накратко.

— Защо накратко, детектив Бош? Нали става дума за убийство.

— Така реши мистър Стори. На няколко пъти се опитахме да поговорим с него през онзи петък, когато намерихме трупа, както и на следващия ден. Беше трудно да го открием. Най-сетне чрез своя адвокат той даде разрешение за разговор след още един ден, тоест в неделя, при условие, че ние отидем в неговия кабинет в студиото „Арчуей“. Макар и неохотно, ние се съгласихме в името на добрата воля, тъй като трябваше непременно да разговаряме с този човек. Вече навлизахме в третия ден на разследването, а все още не бяхме изслушали последния човек, видял жертвата жива. Когато пристигнахме в кабинета, освен мистър Стори там присъстваше и личният му адвокат Джейсън Флиър. Започнахме да разпитваме мистър Стори, но след по-малко от пет минути адвокатът му прекрати срещата.