Майкъл Конъли - Примката на совата

— Не, не престанахме. Бяхме длъжни да разследваме случая най-подробно, а това означаваше да докажем категорично, че е заподозрян или невинен.

— Сметнахте ли за подозрително поведението му по време на разговора?

— Имате предвид неговото високомерие? Не, той…

Фоукс скочи от мястото си.

— Ваша чест, за едни може да е високомерие, за други може да бъде възмущение на невинен човек. Няма никакви…

— Прав сте, мистър Фоукс — каза Хютън.

Той подкрепи възражението, отхвърли отговора на Бош и нареди на заседателите да не обръщат внимание на забележката. Но всички знаеха, че дума назад не се връща.

— Поведението му по време на разговора не беше повод за подозрение — продължи Бош. — Вниманието ни се насочи към него най-вече заради факта, че беше последният човек, който е видял жертвата жива. Нежеланието му да сътрудничи беше подозрително, но по онова време се стараехме да избягваме предварителни изводи. Аз и моите партньори имаме общо над двайсет и пет години опит в разследването на убийства. Знаем, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

— Накъде се насочи разследването след това?

— Продължихме по всички възможни линии. Една от тях очевидно бе свързана с мистър Стори. Въз основа на неговото твърдение, че двамата с жертвата са посетили апартамента му, моите колеги издействаха заповед за обиск и получиха разрешение да претърсим дома на Дейвид Стори.

Лангуайзър предаде на съдията заповедта и тя бе включена към веществените доказателства. След това се върна до катедрата. По-нататък Бош съобщи, че претърсването на апартамента било проведено в шест часа сутринта, два дни след разговора със Стори.

— Заповедта за обиск ви даваше правото да конфискувате всички улики, свързани с убийството на Джоди Кремънц, всички открити нейни вещи и всички доказателства за нейното присъствие, така ли е?

— Да, така е.

— Кой извърши обиска?

— Аз, моите партньори и двама криминалисти. Освен това водехме фотограф за снимки и видеозапис. Общо шест души.

— Колко време продължи обискът?

— Приблизително седем часа.

— Присъстваше ли обвиняемият по време на обиска?

— Почти през цялото време. В един момент му се наложи да излезе за неотложна среща с някакъв артист. Личният му адвокат мистър Флиър обаче беше в къщата и наблюдаваше претърсването. Нито веднъж не останахме сами, ако това питате.

Лангуайзър прелисти няколко страници от заповедта за обиск и спря на последната.

— Детектив Бош, когато конфискувате предмети при официален обиск, законът изисква да ги впишете в приложената към заповедта бланка, така ли е?

— Да.

— След това бланката се заверява в съда, нали?

— Да.

— Можете ли да ни кажете защо бланката към тази заповед е празна?

— Не сме конфискували нищо по време на обиска.

— Не сте открили никакви следи от присъствието на Джоди Кремънц в дома на мистър Стори, макар че самият той го потвърждава?

— Никакви.

— Колко дни бяха изминали от вечерта, когато мистър Стори е отвел мис Кремънц в дома си и имал с нея интимни отношения?

— Пет дни от нощта на убийството, два дни от разговора ни с мистър Стори.

— И не открихте нищо, което да потвърждава изявлението на мистър Стори?

— Да, не открихме. Къщата беше чиста.

Бош знаеше, че Лангуайзър се опитва да направи от нищо нещо, някак да намекне, че неуспешният обиск доказва вината на Стори.

— Бихте ли нарекли обиска неуспешен?

— Не. Успехът няма нищо общо. Търсехме доказателства, които да потвърдят изявленията му, както и улики за евентуално насилие спрямо мис Кремънц. Не открихме в къщата нищо подобно. Но понякога важното е не какво има, а какво липсва.

— Можете ли да обясните това на заседателите?

— Е, наистина не иззехме никакви улики от къщата. Но открихме да липсва нещо, което по-късно стана важно за нас.

— Какво беше то?

— Книга. Липсваща книга.

— Как разбрахте, че книгата липсва, след като не я видяхте?

— В хола на къщата имаше голяма вградена библиотека. Всички лавици бяха плътно запълнени с книги. Но на едната забелязахме празно място — процеп — от който липсваше книга. Не знаехме точно коя. Из къщата не открихме оставени книги. По онова време го сметнахме за дреболия. Явно някой бе взел книга от лавицата, без да я върне. Просто ни мъчеше любопитство, че не можем да разберем коя е книгата и къде се намира.

Лангуайзър предложи две снимки на библиотеката, направени по време на обиска. Хютън ги прие, въпреки неизбежното възражение на Фоукс. На едната снимка се виждаше цялата библиотека, другата показваше в едър план празното място между книгата „Петият хоризонт“ и биографията на режисьора Джон Форд, озаглавена „Отпечатай легендата“.