Майкъл Конъли - Примката на совата

— И тъй, детектив — продължи Лангуайзър, — вие казахте, че по онова време не сте знаели дали липсващата книга има някаква съществена връзка със случая, права ли съм?

— Да, така е.

— Успяхте ли в крайна сметка да установите коя книга е била взета от лавицата?

— Да, успяхме.

Лангуайзър помълча. Бош знаеше какво предстои. Всичко беше репетирано като балетна премиера. Мина му мисълта, че от нея би излязла добра писателка. Знаеше как да подхвърли стръвта, да хване слушателя, да го тласне до ръба на пропастта и сетне да го дръпне назад.

— Нека да не избързваме — каза тя. — За книгата ще говорим тепърва. А сега ни кажете имахте ли възможност да разговаряте с мистър Стори в деня на обиска?

— Той стоеше настрани и през повечето време говореше по телефона. Но разменихме няколко думи, когато почукахме на вратата и му съобщихме, че идваме за обиск. А накрая му казах, че си тръгваме и няма да вземем нищо.

— Събудихте ли го, когато пристигнахте в шест сутринта?

— Да, събудихме го.

— Беше ли сам в къщата?

— Да.

— Покани ли ви да влезете?

— Отначало не. Възрази срещу обиска. Аз му казах…

— Извинете, детектив, може би ще е по-лесно да покажем всичко. Казахте, че с вас е имало оператор. Той снимаше ли, когато почукахте на вратата в шест сутринта?

— Да, снимаше.

Лангуайзър направи официално предложение за прожектиране на видеозапис от обиска. Предложението бе прието въпреки протеста на защитата. Приставът докара количка с голям телевизор и я разположи срещу заседателската ложа. Помолиха Бош да потвърди автентичността на касетата. Светлините в залата изгаснаха и прожекцията започна.

Първият кадър показваше Бош пред червена врата. Той съобщи името си, адреса и номера на следствието. Говореше тихо. После се обърна и почука на вратата. Обяви, че е от полицията и почука по-силно. Изчакаха, Бош чукаше през петнайсет секунди, докато след около две минути вратата най-сетне се открехна. През процепа надникна Дейвид Стори — чорлав, със зачервени очи.

— Какво? — попита той.

— Носим заповед за обиск, мистър Стори — каза Бош. — Имаме разрешение да претърсим тази сграда.

— Това да не е някакъв шибан майтап?

— Не е, сър. Бихте ли се отдръпнали, за да влезем? Колкото по-скоро започнем, толкова по-бързо ще свършим.

— Ще се обадя на адвоката си.

Стори затвори и заключи вратата. Бош веднага прекрачи напред, приближи лице до рамката и извика:

— Мистър Стори, разполагате с десет минути. Ако тази врата не бъде отворена в шест и петнайсет, ще я разбием. Имаме съдебно нареждане и смятаме да го изпълним.

Той се обърна към камерата и направи на оператора знак да изключи.

След миг на екрана отново се появи вратата. Електронния часовник в долния ъгъл на кадъра показваше 6:13. Вратата се отвори, Стори отстъпи назад и кимна на полицаите да влязат. Косата му изглеждаше пригладена набързо с ръце. Беше бос, облечен с черни джинси и те-ниска.

— Правете каквото ще правите и изчезвайте. Моят адвокат идва и ще ви държи под око. Само да строшите нещо в къщата, мамицата ви ще разплача, има да се мъкнете по съдилища до второ пришествие. Къщата е строена от Давид Серюрие. Само една драскотина по стените и моментално изхвръквате от работа. Всички.

— Ще внимаваме, мистър Стори, отвърна Бош, докато влизаше.

Операторът влезе последен. Стори се вторачи в обектива, сякаш за пръв път виждаше такова нещо.

— И да махаш тоя боклук.

Той посегна и камерата се извъртя към тавана. Остана така, докато от телевизора звучаха гласовете на оператора и Стори.

— Хей, не пипай камерата!

— Тогава не ми я завирай в лицето!

— Добре. Разбрано. Само не пипай камерата.

Екранът потъмня и лампите в залата светнаха. Лангуайзър продължи разпита.

— Детектив Бош, имахте ли вие или членове от екипа други… разговори с мистър Стори след този случай?

— По време на обиска нямахме. След като адвокатът пристигна, мистър Стори отиде в кабинета си. Докато претърсвахме кабинета, той се прехвърли в спалнята. Когато трябваше да отиде на среща, аз му зададох два-три кратки въпроса, после се разделихме. В общи линии това беше, докато провеждахме обиска.

— А какво стана накрая — седем часа по-късно — след като приключихте обиска? Разговаряхте ли отново с обвиняемия?

— Да, имах кратък разговор с него на вратата. Вече бяхме събрали багажа и се готвехме да си вървим. Адвокатът си беше тръгнал. Аз седях в колата с колегите си. Тъкмо включих на заден ход, когато се сетих, че не съм дал на мистър Стори копие от заповедта за обиск. Според закона съм длъжен да го направя. Затова се върнах до вратата и почуках.