Майкъл Конъли - Примката на совата

— Какво направихте, когато получихте този брой от издателя?

— Видяхме, че не всички заглавия са ясни. Отново се свързахме с издателя и се опитахме да получим временно негатива на снимката. Разговаряхме с главния редактор, който категорично не допускаше изнасяне на негативи. В спора той се позова на законите за свободата на печата.

— И какво стана после?

— Издателят заяви, че ще оспори дори едно съдебно нареждане. Свързахме се с местната прокуратура и започнахме преговори с юриста на списанието. В крайна сметка аз отлетях за Ню Йорк и получих достъп до негатива във фотолабораторията на „Архитектурен дайджест“.

— Кажете за протокола на коя дата бяхте там.

— Хванах последния вечерен полет на двайсет и девети октомври. Рано сутринта бях в редакцията. Беше понеделник, трийсети октомври.

— И какво направихте там?

— Помолих завеждащия фотолабораторията да изработи увеличени репродукции на тази част от снимката, където се виждаха книгите.

Лангуайзър представи като веществени доказателства две големи фотографии върху картонени подложки. След като те бяха приети въпреки протеста на защитата, тя ги сложи върху стативи пред заседателската ложа. На едната се виждаше цялата библиотека, а другата представляваше увеличено изображение на една от лавиците. Образът беше едрозърнест, но заглавията можеха да се разчетат.

— Детектив, сравнихте ли тези снимки с другите, направени по време на обиска?

— Да, сравнихме ги.

Лангуайзър помоли за разрешение да разположи още два статива с увеличени снимки на лавиците, направени при обиска. Съдията се съгласи. След това тя помоли Бош да напусне свидетелското място и с показалка в ръка да обясни какво е открил при сравнението. Това бе ясно за всички още от пръв поглед към фотографиите, но Лангуайзър изпълняваше старателно всеки ход, за да не остане и капка съмнение у съдебните заседатели.

Бош докосна с показалката празното място между книгите на лавицата. После я премести и посочи книгата, заемаща същото място.

— Когато на четиринайсети октомври претърсвахме къщата, не видяхме книга между „Петият хоризонт“ и „Отпечатай легендата“. На тази снимка, направена десет месеца по-рано, ясно личи, че между тях има друга книга.

— И какво е заглавието?

— „Жертви на нощта“.

— Добре, а огледахте ли снимките, направени по време на обиска, за да проверите дали книгата „Жертви на нощта“ не е преместена другаде?

Бош посочи увеличената снимка на цялата библиотека от 14 октомври.

— Огледахме ги. Книгата не е там.

— Намерихте ли я някъде другаде в къщата?

— Не, не я намерихме.

— Благодаря, детектив. Можете да се върнете на свидетелското място.

Лангуайзър представи като веществено доказателство екземпляр от книгата „Жертви на нощта“ и го подаде на Бош.

— Можете ли да кажете на съдебните заседатели какво е това, детектив?

— Това е книгата „Жертви на нощта“.

— Тази книга ли е стояла в библиотеката на обвиняемия през януари миналата година, когато са направени снимките за „Архитектурен дайджест“?

— Не. Това е друг екземпляр от същата книга. Аз го купих.

— Откъде?

— От едно магазинче на булевард „Бевърли“ в Лос Анджелис, наречено „Тайнствената книжарница“.

— Защо купихте книгата там?

— Наложи се доста да поразпитам. Това беше единствената книжарница, където успях да я намеря.

— Защо беше толкова трудно да откриете една книга?

— Продавачът от „Тайнствената книжарница“ ми каза, че е отпечатана в малък тираж от не твърде популярно издателство.

— Прочетохте ли книгата?

— Прочетох части от нея. Тя съдържа предимно фотографии на необичайни престъпления, злополуки и други такива.

— Има ли в книгата нещо, което ви се стори по-особено, или може би свързано с убийството на Джоди Кремънц?

— Да, на страница седемдесет и четвърта има снимка на смъртен случай, която веднага привлече вниманието ми.

— Опишете я, моля.

Бош разгърна на мястото, отбелязано с листче. След това заговори, гледайки снимката, отпечатана на цяла страница.

— На снимката се вижда жена върху легло. Тя е мъртва. Около врата й е омотан дълъг шал, вързан за една от пръчките на леглото. Жената е гола от кръста надолу. Лявата и ръка лежи между бедрата, два пръста проникват във влагалището.

— Бихте ли ни прочели текста под снимката?

— Текстът гласи: „Смърт при самозадоволяване. Тази жена от Ню Орлиънс, открита мъртва в леглото си, е станала жертва на автоеротична асфиксия. Смята се, че всяка година в света загиват около петстотин души при подобни нещастни случаи.“