Майкъл Конъли - Примката на совата

Ридъл се загледа в совата, сякаш очакваше тя сама да отговори на този въпрос.

— Е, това няма да е много лесно. Продаваме няколко хиляди бройки годишно. Правим доставки за магазини на дребно, освен това приемаме поръчки по каталози и Интернет. — Изведнъж той щракна с пръсти. — Има обаче нещо, което доста стеснява полето на издирване.

— Какво?

— Миналата година смениха модела. Китайците. Направили проучване и решили, че птиците смятат така наречената рогата сова за по-сериозна заплаха, отколкото кръглоглавата. Затова прибавили тези снопчета пера отгоре.

— Не ви разбирам съвсем, мистър Ридъл.

Ридъл й направи знак да изчака. После отвори едно чекмедже и се разрови из него. Накрая извади един каталог и бързо прелисти страниците. Маккейлъб видя, че основното производство на „Небесна преграда“ не са пластмасовите сови, а по-големи системи за прогонване на птици, включително мрежи и телени намотки. Ридъл откри страницата със совите и я завъртя към двамата посетители.

— Това е миналогодишният каталог — обясни той. — Виждате, че совата има заоблена глава. Производителите смениха модела през юни миналата година, тоест преди около седем месеца. Сега продаваме тези приятели. — Ридъл посочи совите върху бюрото. — С две остри снопчета пера на главата. Според нашия специалист по продажбите тия снопчета се наричали рога, а за някои хора птицата е дяволска сова.

Уинстън се озърна към Маккейлъб, който леко повдигна вежди.

— Значи казвате, че тази сова не може да е поръчана или купена по-рано от юни? — попита тя.

— По-скоро бих казал август или септември. Промениха модела през юни, но вероятно сме почнали да получаваме новата отливка чак към края на юли. Освен това сигурно сме изчакали да продадем запасите от стария модел.

Уинстън разпита Ридъл за документацията по продажбите и установи, че всички сведения за поръчки по пощата и Интернет се съхраняват в компютъра на компанията. Но очевидно нямаше начин да се открият отделните купувачи от магазини, получили доставка на едро. Ридъл се приведе над компютъра на бюрото си и натрака няколко команди. После посочи екрана, макар че Маккейлъб и Уинстън не можеха да го видят.

— Добре, проверих доставките на тези артикули от първи август насам — каза той.

— Артикули?

— Да, стандартният и луксозният модел плюс резервните отливки. Според сведенията сме изпратили по адреси общо четиристотин и четиринайсет бройки. Още шестстотин сме продали на едро.

— Искате да кажете, че чрез вас можем да проследим само първите четиристотин и четиринайсет броя.

— Именно.

— Разполагате ли с имената и адресите, на които са изпратени совите?

— Да, разполагаме.

— Ще ни дадете ли тази информация без съдебно нареждане?

Ридъл се навъси, сякаш въпросът беше абсурден.

— Нали казахте, че разследвате убийство?

— Да, така е.

— Не ни трябва съдебно нареждане. Ще помогнем с каквото можем.

— Много се радваме да го чуем, мистър Ридъл.

Седнали в колата на Уинстън, двамата преглеждаха компютърните разпечатки, които им бе дал Ридъл. Кашонът със совата лежеше на седалката между тях. Имаше три разпечатки — за луксозния модел, за стандартния и за отделните отливки. Маккейлъб помоли да прегледа последния списък, защото инстинктът му подсказваше, че совата в апартамента на Едуард Гън е купена специално заради ролята си в убийството и следователно не се е нуждаела от механизъм. А и беше най-евтина.

— Дано да открием нещо — каза Уинстън, плъзгайки поглед по списъка с купувачите на стандартния модел. — Защото издирването на купувачи от складове и магазини ще изисква съдебни нареждания, адвокати и… хей, от музея „Гети“ са поръчали четири бройки.

Маккейлъб извърна очи към нея и се замисли. Накрая сви рамене и пак се приведе над списъка. Уинстън също продължи прегледа, както и описанието на трудностите, с които щяха да се сблъскат, ако им се наложеше да обикалят по складовете. Маккейлъб престана да я слуша, когато до края на списъка му оставаха само три имена. От познатото име плъзна пръст по сведенията за, адреса, начина за плащане и името на получателя. Сигурно бе ахнал тихо, защото Уинстън надигна глава.

— Какво?

— Открих нещо.

Той протегна разпечатката към нея и посочи реда.

— Този купувач. Джером ван Айкен. Един ден преди Коледа е получил сова на адреса на Гън. Разноските са покрити с платежно нареждане.

Уинстън взе разпечатката и започна да чете.