Няколко минути по-късно двамата бяха въведени в кабинета на Камерън Ридъл. Маккейлъб носеше кашона. Уинстън го представи като свой колега. В известен смисъл това бе истина, но същевременно прикриваше неофициалното му положение.
Ридъл беше приятен мъж на около трийсет и пет години, очевидно изгарящ от желание да подпомогне разследването. Уинстън надяна чифт гумени ръкавици от куфарчето си, после разкъса лепенката и отвори кашона. Извади совата и я сложи върху бюрото на Ридъл.
— Какво можете да ни кажете за този предмет, мистър Ридъл?
Без да става, Ридъл се приведе напред да огледа совата.
— Може ли да я докосна?
— Знаете ли какво, най-добре си сложете това.
Уинстън отвори куфарчето, извади още един чифт ръкавици и ги подаде на Ридъл. Маккейлъб гледаше мълчаливо. Беше решил да не се меси, ако Уинстън не допусне сериозна грешка при разговора. Ридъл неловко надяна ръкавиците.
— Съжалявам — каза Уинстън. — Среден размер са. Вие май имате по-едри ръце.
След като си сложи ръкавиците, Ридъл взе совата с две ръце и огледа долната част на основата. Надникна в кухата пластмасова отливка, след това задържа птицата право пред себе си и огледа изрисуваните очи. После я остави в ъгъла на бюрото и се върна към креслото си. Седна и натисна бутона на секретарската уредба.
— Моника, обажда се Камерън. Би ли отишла да ми донесеш една от крещящите сови? Трябва ми незабавно.
— Тичам.
Ридъл свали ръкавиците и раздвижи пръсти. После погледна Уинстън, усещайки, че тя е по-важната. Кимна към совата.
— Да, от нашите е, само че… Не знам каква дума бихте използвали. Преработена, изменена. Не ги продаваме в този вид.
— Как така?
— Е, Моника ще ни донесе образец, за да видите, но преди всичко трябва да кажа, че, птицата е. Пребоядисана и някой е махнал звуковата система. Освен това прикрепваме върху основата табелка с името на собственика, но сега тя липсва.
Той посочи задния край на основата.
— Да започнем от боята — каза Уинстън. — Какво точно са направили?
Преди Ридъл да отговори, на вратата се почука и млада жена внесе още една пластмасова сова, увита в найлон. Ридъл й нареди да я сложи върху бюрото и да махне обвивката. Маккейлъб забеляза, че тя направи гримаса, когато видя боядисаните в черно очи на тяхната сова. Ридъл благодари и жената напусна кабинета.
Маккейлъб огледа двете сови. Тяхната беше по-тъмна. Совата на „Небесна преграда“ имаше оперение в пет цвята, включително бяло и бледосиньо, а около зениците на пластмасовите й очи имаше фосфоресциращи кехлибарени кръгове. Освен това стоеше върху черна пластасова подложка.
— Както виждате, совата, която носите, е била пребоядисана — каза Ридъл. — Особено очите. Когато се замажат така, изчезва значителна част от ефекта. В пластмасовия слой са вградени частици фолио, които отразяват светлината и създават ефект за движение.
— За да мислят птиците, че е истинска.
— Точно така. Когато очите се боядисат, ефектът изчезва.
— Не смятаме, че човекът, който е направил това, се интересува от птиците. Какво друго е променено?
Ридъл поклати глава.
— Просто перата са оцветени малко по-тъмно. Сами виждате.
— Да. Казахте, че е отстранен механизмът. Какво представлява той?
— Получаваме птиците от Охайо и монтираме към тях един от двата варианта на звуковата система. Тук виждате нашия стандартен модел.
Ридъл взе совата и им показа долната част. Докато я преобръщаше, основата се завъртя и издаде силен, дрезгав крясък.
— Чухте ли?
— Да, стига толкова, мистър Ридъл.
— Извинявайте. Както виждате, птицата е монтирана върху тази основа и реагира на вятъра. Когато се завърти, издава крясък на хищник. Добра работа върши, стига да има вятър. Предлагаме и луксозен модел с електронен механизъм в основата. Той съдържа високоговорител, който издава крясъците на няколко вида грабливи птици. Не зависи от вятъра.
— Може ли да се закупи сова без механизъм?
— Да, можете да поръчате от склада резервна отливка. В случай че старата се повреди или изчезне. На открито, особено край морето, боята трае две-три години, а след това совата губи голяма част от ефекта си. Трябва да я пребоядисате, или просто да поръчате нова. Всъщност отливката е най-евтината част от комплекта.
Уинстън погледна Маккейлъб. Той нямаше какво да добави или да попита. Кимна й мълчаливо и тя пак се обърна към Ридъл.
— Добре, в такъв случай сега ни интересува дали има начин да проследим тази сова от вас до евентуалния собственик.
Читать дальше