Майкъл Конъли - Примката на совата

Встъпителните речи по делото на Дейвид Стори се забавиха, защото юристите обсъждаха последните предложения и молби в кабинета на съдията.

Бош седеше зад масата на обвинението и чакаше. Опитваше се да прогони от мисълта си всичко ненужно, включително и снощното безуспешно търсене на Анабел Кроу.

Най-сетне в десет и четирийсет и пет двете страни влязоха в залата и заеха местата си. След това доведоха от килията обвиняемия — днес облечен с костюм, който сигурно струваше поне три полицейски заплати — и накрая съдия Хютън се възцари на подиума.

Процесът започваше и Бош усети как напрежението в залата се засилва. Лос Анджелис бе издигнал — или може би принизил — съдебните дела до нивото на светски развлечения, но играчите в залата рядко споделяха тази гледна точка. Те се бореха на живот и смърт, а в този процес чувството на вражда между двата лагера се долавяше може би по-ясно отвсякога.

Съдията нареди на полицая, които изпълняваше функциите на пристав, да въведе заседателите. Заедно с цялата публика Бош се изправи и загледа как съдебните заседатели мълчаливо влизат един по един и се настаняват в ложата. За да стигнат до това начало, бяха изчакали търпеливо да минат двете седмици на подбора и предварителните формалности. Бош вдигна очи към двете камери, монтирани на стената над заседателската ложа. Те даваха пълен обзор към цялата зала, с изключение на самата ложа.

След като всички заеха местата си, Хютън се изкашля и приведе глава към микрофона, гледайки заседателите.

— Как сте тази сутрин, дами и господа?

Откъм ложата долетя неясно мърморене и Хютън кимна.

— Извинявам се за закъснението. Моля ви, не забравяйте, че съдебната система се управлява най-вече от юристи. И поради това колелата й се въртят мно-о-о-го бавно.

Из залата се надигна учтив смях. Бош забеляза, че юристите — както от обвинението, така и от защитата се включиха най-усърдно, двама-трима дори прекалиха. Според цялата досегашна практика не съществуваше съдийска шега, на която адвокатите да не се разсмеят.

Бош се озърна наляво покрай масата на защитата и забеляза, че втората заседателска ложа е претъпкана с журналисти. Познаваше повечето от тях от предишни телевизионни предавания и пресконференции.

Той огледа залата и видя, че скамейките за свободен достъп са претъпкани, с изключение на първия ред зад масата на защитата. Там се бяха разположили нашироко няколко души, които изглеждаха така, сякаш цяла сутрин бяха седели в гримьорната. Бош предположи, че са някакви знаменитости, но нямаше богат опит в тази област и не успя да разпознае нито един от тях. Понечи да попита шепнешком Джанис Лангуайзър, но после размисли.

— Наложи се да уточним някои последни подробности в кабинета ми — продължи съдията към заседателите. — Но сега вече сме готови да пристъпим към работа. Ще започнем с встъпителните речи и трябва да ви предупредя, че те не са изложение на фактите, а по-скоро отражение на това, какво мисли всяка страна за фактите и какво ще се мъчи да докаже в хода на делото. Не бива да приемате тяхното съдържание за доказателство. Доказателствата ще дойдат по-късно. Затова слушайте внимателно, но не се ангажирайте с мнение, защото тепърва ви чака още много. А сега започваме с обвинението и както винаги ще дадем последната дума на защитата. Мистър Крецлър, можете да започвате.

Главният обвинител стана и пристъпи към катедрата, разположена между двете служебни маси. Кимна на заседателите и се представи като Роджър Крецлър, заместник областен прокурор, отговарящ за отдел „Тежки престъпления“. Беше висок и мършав, с рижава брада, късо подстригана тъмна коса и очила без рамки. Личеше, че е нахвърлил четирийсет и пет години. Бош го смяташе за не твърде приятен, но извънредно способен юрист. А фактът, че все още се бие в окопите и води криминални дела, докато неговите връстници са се оттеглили към доходните области на финансовото право или частната адвокатска практика, го правеше достоен за възхищение. Бош подозираше, че човекът няма личен живот. Винаги, когато трябваше да се свържат в навечерието на някой съдебен процес, неминуемо откриваше Крецлър в кабинета му — по всяко време на денонощието.

Крецлър представи също така своята помощничка Джанис Лангуайзър от отдел „Тежки престъпления“ и водещия следовател — детектив трета степен Хари Бош от централното полицейско управление на Лос Анджелис.

— Ще говоря кратко и ясно, за да можем по-бързо да стигнем до фактите, както правилно отбеляза съдия Хютън. Дами и господа, случаят, с който ще се запознаете в тази зала, е окичен с имената на знаменитости. На него е изписано с едри букви: „важно събитие“. Да, обвиняемият Дейвид Н. Стори притежава власт и високо положение в нашето общество, в днешната жадна за имена епоха. Ала ако смъкнете слоя от власт и блясък, за да оставите само голите факти — което ви обещавам, че ще постигнем през идните няколко дни — остава нещо твърде елементарно и твърде често срещано в тази страна. Едно обикновено убийство.