Майкъл Конъли - Примката на совата

Маккейлъб кимна.

— И недей, да си мислиш, че той не знае това.

Уинстън рязко се извърна към него. Той отново закрачи с наведена глава. След дълго мълчание вдигна очи и видя, че тя продължава да го гледа.

— Какво?

— Всъщност ти харесваш Бош точно заради това. Знаеш и още нещо, нали?

— Не, не знам. Мъча се да отхвърля предубежденията. Трябва да проучим всички възможни варианти.

— Дрън-дрън! Ти признаваш само един вариант.

Маккейлъб не отговори. И без нейното натякване се чувстваше виновен.

— Добре — каза Уинстън. — Тогава защо не ми преотстъпиш версията? Не бой се, няма да те упрекна, ако накрая излезе погрешна.

Той спря и я погледна.

— Хайде де, дай ми я — настоя Уинстън.

Маккейлъб поклати глава.

— Още не съм изяснил всичко. Знам само едно: онова, с което се сблъскваме, е далеч, далеч извън границите на простата случайност. Значи трябва да има обяснение.

— Добре тогава, дай ми обяснение, свързано с Бош. Познавам те. Мислил си за това.

— Не забравяй, че засега всичко е само теория.

— Ще го имам предвид. Казвай.

— Да започнем от основния факт: детектив Йеронимус Бош вярва — не, нека го кажем знае — че онзи тип, Едуард Гън, безнаказано е извършил убийство. Добре, а сетне внезапно откриваме Гън удушен и усукан като грешник от картина на художника Йеронимус Бош. Добавяме пластмасовата сова и поне още пет-шест съвпадения между двамата съименници. Готово!

— Кое е готово? Съвпаденията не означават, че Бош го е извършил. Ти сам каза, някой може да е нагласил нещата така, че всичко да сочи към Бош.

— Не знам. Може би интуицията ми го подсказва. В Бош има нещо… нещо необичайно, Маккейлъб си спомни какво бе казал Фоскюлер за картините. — По-мрачно от нощта.

— Какво би трябвало да означава това?

Вместо отговор Маккейлъб махна с ръка. Посегна и взе Детайла със совата, прегърната от мъжа. Вдигна го пред лицето на Уинстън.

— Погледни мрака. Тук, в очите. И у Хари има нещо подобно.

— Сега почваш да го избиваш на мистика, Тери. Какво ми намекваш? Че в предишния си живот Хари Бош е бил художник? Тъй де, чуй се какви ги говориш.

Той остави листа, отстъпи назад и поклати глава.

— Не знам как да го кажа. Просто има нещо. Някаква връзка между двамата, и то не само по името.

Той замълча и махна с ръка, сякаш прогонваше мисълта.

— Добре, нека да продължим — каза Уинстън. — Защо точно сега, Тери? Ако е Бош, защо точно сега? И защо точно Гън? Той се е изплъзнал от него преди шест години.

— Интересно, че казваш от него, а не от правосъдието.

— Нямах никакви задни мисли. Ти просто обичаш да…

— Защо точно сега? Кой знае? Но не забравяй, че предната нощ са се срещнали в килията на полицейското управление, преди това през октомври и тъй нататък. Щом онзи тип попадне зад решетките, до него изневиделица се появява Бош.

— Но през онази нощ Гън е бил прекалено пиян за разговор.

— Кой го казва?

Тя кимна. Разполагаха само с разказа на Бош за срещата в килията.

— Добре, не споря. Но защо точно Гън? Разбери ме, не искам да слагам етикети на убийците и техните жертви, но какво толкова е станало? Клиент убива проститутка в някакъв си евтин хотел. Всички знаем, че хората имат различна стойност, а онази жена едва ли е струвала много. Ако си чел досието, знаеш — дори собствените й роднини не са я потърсили.

— Значи нещо липсва — нещо, което не знаем; Защото Хари държеше на нея. А и не мисля, че е от онези, които смятат един човек или случай за по-важен от другите. Но около Гън има нещо, което не знаем. Трябва да има. Заради това нещо преди шест години Хари е изхвърлил лейтенанта си през прозореца и бил отстранен от работа. Заради него е посещавал Гън при всяко попадане зад решетките — Маккейлъб кимна замислено. — Трябва да открием спусъка. Стресовия фактор. Онова нещо, което го е накарало да действа точно сега, а не преди година, две, когато и да било.

Уинстън рязко стана.

— Ако обичаш, престани да говориш в множествено число. И знаеш ли, във всичките тези обяснения упорито пропускаш една подробност. Става дума за полицай ветеран от отдел „Убийства“. Значи претрепва онзи тип, а после оставя след себе си цяла верига от улики? Няма начин да стане… не и с Хари Бош. Твърде е умен, за да го допусне.

— Така ти се струва сега. Нещата стават очевидни, след като ги разкрихме. И забравяш, че само по себе си убийството е признак за извратено мислене, за разпадане на личността. Ако Хари Бош е кривнал от пътя и сега лети към канавката — към бездната — можем да предполагаме всичко за неговото мислене и начина, по който ще извърши убийство. Оставените улики могат да се окажат симптоми на заболяването.