Майкъл Конъли - Примката на совата

— Ако от вътрешния отдел бяха открили, че работиш, докато си отстранен, нямаше да те погалят по главата.

— Точно така. Използвах неговото име при няколко разговора по съвсем дребни, незначителни теми — поне така ми се струваше. Но една нощ някой се обадил на Паундс и казал, че има за него много важни сведения. Той отишъл на срещата. По-късно го откриха в онзи тунел. Премазан от бой. Изглежда, че са го изтезавали. Само че той не е могъл да отговори на въпросите, защото нямаше нищо общо. Аз бях използвал името му. Мен са търсили.

Бош отпусна глава и дълго мълча.

— Заради мен го убиха — каза той, без да поглежда Маккейлъб. — Беше си дръвник и половина, но аз му докарах смъртта.

Изведнъж Бош вдигна глава и отпи от шишето. Маккейлъб видя, че очите му са черни и лъскави. Изглеждаха уморени.

— Това ли искаше да знаеш, Тери? Помогнах ли ти?

Маккейлъб кимна.

— Таферо знаеше ли тази история?

— Не.

— Може ли да е предположил, че ти си повикал Паундс през онази нощ?

— Може би. По онова време някои хора мислеха точно така, сигурно си го мислят и до днес. Но какво означава това? Какво общо има с Гън?

Маккейлъб за пръв път отпи по-солидна глътка. Бирата беше студена и той усети прохладата й в гърдите си. Остави бутилката и реши, че е време да каже нещо на Бош.

— Разпитвах те за Таферо, защото трябва да знам причината, мотива. Нямам никакво доказателство — засега да смятам, че Таферо е убил Гън. По поръчка на Стори. Той те е натопил.

— Господи…

— Идеално накисване. Сцената на престъплението е свързана с художника Йеронимус Бош, художникът е свързан с теб чрез името, а ти си свързан с Гън. И знаеш ли кога трябва да се е сетил Стори?

Бош поклати глава. Сякаш бе загубил дар слово.

— В деня, когато си се опитал да го разпиташ в кабинета му. Миналата седмица пуснахте записа пред съда. Ти се представяш с пълното си име.

— Винаги го правя. Аз…

— Тогава той се свързва с Таферо, а Таферо знае идеалната жертва. Гън — човекът, който преди шест години ти се е изплъзнал от ръцете.

Бош вдигна шишето и удари по масата.

— Мисля, че планът е бил в два варианта — продължи Маккейлъб. — Ако имат късмет, връзката скоро излиза наяве и ти попадаш под удар още преди да започне процесът на Стори. В противен случай преминават към план Б. И той им стига, за да те смажат по време на делото. Унищожат ли теб, унищожават и обвинението. Фоукс вече размаза днешната свидетелка и разклати още неколцина. На какво се крепи обвинението? На теб, Хари. Знаели са, че всичко опира до теб.

Бош леко завъртя глава и очите му сякаш изгаснаха, докато се взираше в изподрасканата маса и обмисляше думите на Маккейлъб.

— Трябваше да знам какво общо си имал с Таферо. Защото въпросът е там: защо точно той го е направил? Да, сигурно ще получи добри пари, ще има и власт над Стори, ако го отърве. Но трябваше да има и още нещо. Мисля, че ти току-що ми го каза. Навярно те мрази отдавна.

Бош надигна глава и погледна Маккейлъб право в очите.

— Разплата.

Маккейлъб кимна.

— Заради Паундс. И ако не открием доказателства, планът може да мине.

Бош мълчеше. Взираше се в масата. Изглеждаше уморен и посърнал.

— Още ли искаш да му стиснеш ръката? — попита Маккейлъб.

Бош вдигна очи към него.

— Извинявай, Хари. Евтин сарказъм.

Бош сви рамене и поклати глава.

— Заслужавам си го. Добре де, кажи с какво разполагаш.

— Не е много. Но ти беше прав. Пропуснал съм нещо. На Нова година Таферо е измъкнал Гън под гаранция. Вероятно са планирали да го убият същата вечер, да нагласят сцената и да изчакат развоя. Връзката с Йеронимус Бош излиза наяве — или чрез Джей Уинстън, или при разследване на вътрешния отдел — и ти се превръщаш в мишена. Но точно тогава Гън идва тук и се напива. Той посочи с шишето към бара. — После го спипват, докато се прибира пиян с колата. За да продължат плана, Таферо трябва да го измъкне. Иначе няма как да го убие. Гаранцията е единствената ни пряка улика.

Бош кимна. Вече виждаше цялата схема.

— Пуснали са мухата на онзи репортер — каза Бош. — Щом веднъж изскочи в пресата, могат да грабнат историята и да се преструват, че я чуват за пръв път. Че невинно са чакали зад завоя, докато всъщност през цялото време са усуквали същия този завой.

Маккейлъб неуверено кимна. Не му се искаше да споменава за признанието на Бъди Локридж, защото то нарушаваше стройния ритъм на теорията.

— Какво? — попита Бош.

— Нищо. Просто си мислех.

— Значи нямаш нищо друго, освен че Таферо е внесъл гаранцията?