Майкъл Конъли - Примката на совата

— Казахте, че се издържате отчасти с помощи от родителите си, отчасти чрез работа като актриса. Има ли и друг източник на доходи, за който не сте ни споменавали?

— Ами… в общи линии не. Баба също ми праща пари. Но рядко.

— Нещо друго?

— Не се сещам.

— Взимате ли понякога пари от мъже, мис Кроу?

Лангуайзър възрази и съдията повика двете страни при себе си. През цялото време, докато юристите си шушукаха, Бош гледаше Анабел Кроу. По лицето й все още имаше следи от предизвикателност, но към нея постепенно се примесваше страх. Тя усещаше, че се задава нещо лошо. Очевидно Фоукс разполагаше с някакво скрито оръжие — някакъв факт, който можеше да я нарани, а следователно да нарани и обвинението.

Когато краткото съвещание свърши, Крецлър и Лангуайзър се върнаха на местата си. Крецлър се приведе към Бош.

— Спукана ни е работата — прошепна той. — Фоукс разполага с четирима мъже, готови да потвърдят, че са й плащали за сексуални услуги. Защо не знаехме?

Бош не отговори. Преди време му бяха поверили подготовката на Анабел Кроу. Той дълго я разпитва за личния й живот и провери дали няма полицейско досие. Отговорите й бяха задоволителни, компютърната проверка не показа нищо нередно. Не беше арестувана за проституция, твърдеше, че не е вършила незаконна дейност. Какво друго можеше да се направи?

Фоукс се върна на катедрата и зададе въпроса по нов начин.

— Мис Кроу, получавали ли сте някога пари от мъже в замяна на секс?

— Категорично не. Това е лъжа.

— Познавате ли мъж на име Андре Сноу?

— Да, познавам го.

— Ще бъде ли лъжа, ако той заяви под клетва, че ви е плащал за сексуални отношения?

— Да, ще бъде.

Фоукс изброи още трима мъже и накара Кроу на три пъти да признае, че ги познава, но не им е продавала сексуални услуги.

— В такъв случай взимали ли сте пари от тези мъже за нещо друго, освен секс? — попита Фоукс с умело разиграна досада.

— Да, понякога. Но това няма нищо общо със секса.

— А с какво има общо?

— С това, че искаха да ми помогнат. Смятах ги за свои приятели.

— Имахте ли с тях сексуални отношения?

Анабел Кроу сведе поглед и поклати глава.

— Отричате ли, мис Кроу?

— Казвам, че не съм правила секс с тях всеки път, когато ми даваха пари. Не са ми давали пари всеки път, когато правехме секс. Едното нямаше нищо общо с другото. Вие се мъчите да изопачите всичко.

— Просто задавам въпроси, мис Кроу. Това ми е работата. А вашата работа е да казвате истината пред съдебните заседатели.

След дълго мълчание Фоукс заяви, че няма повече въпроси.

Бош осъзна, че е стиснал до болка подлакътниците на стола си. Кокалчетата на пръстите му бяха изтръпнали и побелели. Той разтърка ръце и опита да се отпусне, но не успя. Знаеше, че Фоукс е майстор на ударите в гръб. Беше кратък, точен и убийствен като кинжал. Бош разбираше, че се тревожи не само заради Анабел Кроу, изложена безпомощно на публично унижение. Тревожеше се заради самия себе си. Знаеше, че скоро кинжалът ще се насочи срещу него.

Настаниха се в едно сепаре на „Нат“, след като получиха по бира от барманката с татуираното сърце. Докато вадеше бутилките от хладилника и ги отваряше, жената не спомена нито дума за последното посещение на Маккейлъб. Не прояви и учудване, че идва с човека, за когото бе разпитвал. Беше рано и заведението пустееше, само неколцина заклети пиячи киснеха на бара и в последното сепаре. От автоматичния грамофон Брус Спрингстийн пееше „В покрайнините на града се спуска мрак“.

Маккейлъб огледа Бош. Стори му се разтревожен от нещо, може би от хода на делото. Последната свидетелка беше пълна мизерия. Добри показания, жалък провал на кръстосания разпит. Такива свидетели е по-добре да се избягват… стига да имаш избор.

— Май здравата ви натриха носовете.

Бош кимна.

— Аз съм виновен. Трябваше да го предвидя. Но като я гледах колко е хубава, мислех си, че просто не може… С две думи — повярвах й.

— Разбирам те.

— Вече никога няма да се доверя на лице.

— Все пак изглеждате в много добра позиция. Какво друго сте подготвили?

Бош се усмихна мрачно.

— Там е цялата работа. Смятаха да приключат днес, но решиха да изчакат до утре, та Фоукс да се яви неподготвен. Изгърмяхме всички патрони. От утре ще видим какво има насреща.

Бош отпи почти половината бира на една глътка. Маккейлъб реши да започне със съществените въпроси, преди да му се размъти главата.

— Разкажи ми за Руди Таферо.