Майкъл Конъли - Примката на совата

— Мис Кроу, искате ли почивка?

— Не, добре съм. Благодаря.

— Загубихте ли съзнание, докато обвиняемият ви душеше?

— Да.

— Какво си спомняте след това?

— Свестих се в леглото му.

— Той беше ли там?

— Не, но чувах шума на душа. В банята, до спалнята.

— Какво направихте?

— Станах да се облека. Исках да изляза, преди той да се върне.

— Дрехите ви бяха ли там, където ги оставихте?

— Не. Открих ги в торба — пазарска торба — до вратата на спалнята. Извадих бельото си и го облякох.

— Носехте ли дамска чантичка тази вечер?

— Да. И нея открих в торбата. Но беше отворена. Надникнах вътре и видях, че е извадил ключовете. Аз…

Фоукс възрази, че отговорът се основава на недоказани предположения. Съдията го подкрепи.

— Видяхте ли обвиняемия да вади ключовете ви от чантата? — попита Лангуайзър.

— Не. Но преди това те бяха в чантата ми. Аз не съм ги вадила.

— Добре, значи някой — не знаете кой, защото по това време сте били в безсъзнание на леглото — е извадил ключовете ви. Така ли е?

— Да.

— Добре, къде открихте ключовете си, след като разбрахте, че не са в чантата?

— На бюрото му, близо до неговите ключове.

— А след това се облякохте и излязохте, така ли?

— Не. Толкова се страхувах, че грабнах дрехите, ключовете, чантата и изтичах навън. Облякох се на тротоара. После побягнах по улицата.

— Как се прибрахте?

— Уморих се да тичам. Дълго вървях по „Мълхоланд Драйв“, докато стигнах до пожарната, където има телефонен автомат. Поръчах такси по телефона и се прибрах с него.

— Повикахте ли полицията, след като се прибрахте?

— Не.

— Защо, мис Кроу?

— Ами… по две причини. Когато се прибрах, Дейвид тъкмо оставяше съобщение на телефонния ми секретар и аз вдигнах слушалката. Той се извини и каза, че се увлякъл. Каза, че чрез душенето искал да засили сексуалното ми удоволствие.

— Повярвахте ли му?

— Не знам. Бях объркана.

— Попитахте ли го защо е прибрал дрехите ви в торба?

— Да. Той каза, че смятал да ме откара в болница, ако не се свестя, докато излезе от банята.

— Попитахте ли го защо е сметнал за необходимо да се изкъпе, преди да откара в болница една припаднала жена?

— Не попитах.

— Попитахте ли го защо не е викнал линейка?

— Не, не се сетих.

— Каква беше другата причина да не повикате полиция?

Свидетелката сведе поглед към преплетените си ръце.

— Ами… притеснявах се. След като той позвъни, вече не знаех какво точно е станало. Нали разбирате, дали е искал да ме убие… или да засили удоволствието ми. Не знам. Толкова много се пише за сексуалните извращения в Холивуд. Помислих си, че съм… знам ли? Че съм задръстена и старомодна.

Тя продължаваше да гледа надолу и по бузите й плъзнаха още две сълзи. Бош видя как едната остави влажно петно върху яката на копринената й блуза. Лангуайзър продължи с много тих глас:

— Кога съобщихте на полицията за онова, което се случи между вас и обвиняемия?

Анабел Кроу отговори още по-тихо:

— Когато прочетох, че е арестуван за убийството на Джоди Кремънц, извършено по същия начин.

— С детектив Бош ли разговаряхте?

Свидетелката кимна.

— Да. И разбрах, че ако бях… ако бях повикала полицията през онази нощ, може би тя нямаше да е…

Тя не довърши. Грабна книжните кърпички и се разплака с пълна сила. Лангуайзър каза на съдията, че няма повече въпроси. Фоукс заяви, че желае да разпита свидетелката, но вероятно ще е по-добре това да стане, след като тя се съвземе. Съдия Хютън одобри идеята и обяви петнайсет минути почивка.

Бош остана в залата да гледа как Анабел Кроу постепенно изпразва пакетчето с кърпички. Когато свърши, лицето й вече не изглеждаше красиво. Беше изкривено и зачервено, с подпухнали очи. Бош смяташе, че е говорила убедително, но още не бе минала през Фоукс. От кръстосания разпит зависеше дали съдебните заседатели ще повярват на всичко казано досега.

Когато се върна в залата, Лангуайзър каза на Бош, че отвън някой искал да разговаря с него.

— Кой?

— Не попитах. Просто на минаване чух как спори с охраната. Не го пускат.

— Черен ли беше? С костюм?

— Не, скромно облечен. С яке.

— Дръж Анабел под око. И гледай да намериш отнякъде още кърпички.

Той стана и тръгна към изхода през потока от хора, които се връщаха след края на почивката. Ненадейно насреща му се изпречи Руди Таферо. Бош се опита да заобиколи отдясно, но Таферо отстъпи в същата посока. Още два пъти опитаха безуспешно да се разминат и частният детектив се усмихна широко. Накрая Бош спря и изчака, докато Таферо мина, край него.