Майкъл Конъли - Примката на совата

— И една глоба за неправилно паркиране. Засега това е всичко.

Маккейлъб разказа подробно за сутрешното си посещение в „Гаранции Валентино“, за пощенския клон и липсващите 48 минути, които биха могли да спасят Бош и да уличат Таферо.

Бош болезнено примижа и вдигна шишето, но го остави без да отпие.

— Глобата доказва, че е бил в пощата — подхвърли Маккейлъб.

— Нищо не доказва. Кантората му е на пет пресечки оттам. Може да заяви, че не е имало друго място за паркиране. Или че е услужил с колата на някого. Нищо и половина.

Маккейлъб не искаше да мисли за празните брънки във веригата. Искаше да ги запълни.

— Слушай, сержантът от нощната смяна ни каза, че си имал постоянна молба да те уведомяват, когато бъде задържан Гън. Дали Таферо е могъл да научи за това? От предишната работа или по-късно.

— Може и да е научил. Не беше тайна. Аз обработвах Гън. Рано или късно щеше да се пречупи.

— Между другото как изглеждаше Паундс?

Бош го погледна с недоумение.

— Нисък, дебел и плешив, с мустаци?

Бош кимна и понечи да зададе въпрос, но Маккейлъб го изпревари.

— Неговата снимка виси на стената в кантората на Таферо. Връчва му почетен знак за детектив на месеца. Бас държа, че никога не си получавал такова нещо, Хари.

— Нямаше как. Нали Паундс правеше избора.

Маккейлъб се озърна и видя Джей Уинстън да влиза в бара. Носеше куфарче. Той й кимна и тя тръгна към сепарето с предпазливи стъпки, сякаш, крачеше по свлачище.

Маккейлъб се дръпна навътре и Уинстън седна до него.

— Хубаво местенце.

— Хари — каза Маккейлъб, — мисля, че познаваш Джей Уинстън.

Бош и Уинстън се спогледаха.

— Най-напред искам да се извиня за онази история с Киз — каза Уинстън. — Дано…

— Всички вършим каквото трябва — прекъсна я Бош. — Искаш ли нещо за пиене? Тук е на самообслужване.

— Много щях да се изненадам, ако беше другояче. „Мейкърс Марк“ с лед, ако имат.

— Тери, ти пас ли си?

— Пасувам.

Бош се измъкна и отиде за питието. Уинстън погледна Маккейлъб.

— Как върви?

— По някоя дреболия оттук-оттам.

— Сравнително добре за човек с единия крак в затвора. А ти докъде стигна?

Тя се усмихна загадъчно и Бош усети, че е налучкала нещо.

— Нося ти една снимка и още няколко… интересни дреболии.

Бош остави питието пред Уинстън и се вмъкна в сепарето.

— Много ми се смяха, като попитах имат ли „Мейкър’с Марк“ — каза той. — Тук това е дежурното питие.

— Чудесно. Благодаря.

Уинстън бутна чашата настрани и сложи куфарчето на масата. Отвори го, извади папка, после го затвори и пак го остави на пода до сепарето. Маккейлъб гледаше как я наблюдава Бош. По лицето му бе застинало напрегнато очакване.

Уинстън разгърна папката и бутна пред Маккейлъб увеличена снимка на Руди Таферо.

— От разрешителното за кантората. Правена е преди единайсет месеца.

После тя извади лист, изписан на машина.

— Отидох в областния арест и събрах всичко за Стори. Бил е там докато го прехвърлили в затвора на Ван Нюис за процеса. По време на престоя имал деветнайсет свиждания с Таферо. Дванайсет от тях се падат на първите три седмици. През същия период Фоукс го е посетил само четири пъти, Още четири пъти е идвал един сътрудник на Фоукс. Асистентката на Стори, някоя си Бетилда Локет, го е посещавала шест пъти. Това е. Срещал се е с частния детектив по-често, отколкото с адвокатите.

— Тогава са го планирали — каза Маккейлъб.

Уинстън кимна, после пак се усмихна загадъчно.

— Какво? — попита Маккейлъб.

— Пазя го за десерт.

Тя отново вдигна куфарчето и го отвори.

— Управата на затвора води списък за всички вещи на задържаните — пристигнали заедно с тях или донесени от посетители и одобрени от охраната. В данните за Стори е отбелязано, че при второто от шестте си посещения неговата асистентка Бетилда Локет получила разрешение да му предаде книга. Според списъка книгата се нарича „Изкуството на мрака“. Отидох в градската библиотека и намерих това издание.

Тя извади от куфарчето тежък том със синя платнена подвързия. Започна да го разгръща върху масата. Едно място беше отбелязано с жълто листче.

— В увода пише, че книгата е посветена на художниците, използващи мрака като съществена част от своите изобразителни средства. — Тя се усмихна, стигайки до отбелязаното място. — Има доста дълга глава за Йеронимус Бош. С много илюстрации.

Маккейлъб вдигна празната бирена бутилка и се чукна с нейната недокосната чаша. После едновременно с Бош наведе глава да разгледа страниците.