Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Естествено студентът по музика от Монтпор не би трябвало да интересува валдцелския магистър. Той не беше отговорен за него и без съмнение не чувстваше никаква потребност да се намесва в делата на Монтпор и да увеличава собствената си работа. Но нещастният Петрус, когото насила трябваше да извеждат от павилиона, не се успокояваше и в мъката и в своята потресеност беше стигнал до едно състояние на изолация и отчужденост в такава степен, че вече обичайните мерки при нарушение на дисциплината не можеха да се приложат. И тъй като на наставниците му беше известно благоразположението на Кнехт към него, от канцеларията на майстора по музика бе изпратена до Кнехт молба за съвет и намеса, а сами временно щяха да гледат непокорния като болен и го поставят под наблюдение в една килия на болнично заведение. Кнехт неохотно се съгласи да поеме и тази усилна работа, но след като поразмисли и реши да окаже помощ, здраво пое делото в свои ръце. Той предложи за опит да вземе Петрус при себе си с условието, че ще го третират като напълно здрав и ще го оставят да пътува сам; едновременно изпрати кратка приятелска покана до младежа, в която изтъкна, че ако е съгласен, нека отдели малко време и го посети, като намекна, че се надява да узнае от него някои сведения за последните дни на стария майстор по музика. Лекарят на Монтпор колебливо се съгласи, предадоха на студента поканата на Кнехт и както правилно предполагаше, при тежкото положение, в което бе изпаднал, за студента нямаше нищо по-приятно и по-здравословно освен бързото му отдалечаване от мястото, свързано с неговата скръб. Петрус веднага заяви, че е готов да отпътува и без да се противи, се нахрани добре, получи билет и тръгна. Във Валдцел той пристигна в сравнително добро състояние, на неспокойствието и нервността в неговото поведение по указание на Кнехт просто не обръщаха внимание, настаниха го при гостите, не го третираха нито като наказан, нито като болен, не го поставиха извън реда по някакъв друг начин, пък и не беше достатъчно болен, за да не оцени тази приятна атмосфера и да не използва предлагащото му се връщане към живота. Настина през многото седмици на своя престой той достатъчно бе в тежест на магистъра, който, под формата на постоянно контролирани привидни занимания, му възлагаше задачата да направи бележки върху последните музикални упражнения и студии на своя магистър и наред с това планомерно да върши дребни помощни работи в архива; помолиха го, когато му позволява времето, да се позанимае с тях, тъй като майсторът е много зает, а липсват и помощници. Накратко, помагаха на излезлия извън руслото да намери отново пътя; едва след като той се успокои и видимо беше склонен да се подчинява на реда, Кнехт започна да води с него краткотрайни разговори с непосредствено възпитателно въздействие, за да го изведе от заблудата, че неговото идолопоклонство към починалия е свето и приемливо за Касталия дело. Но тъй като младежът още не можеше да преодолее страха си от връщане в Монтпор, му дадоха задачата да работи като помощник на учителя по музика в едно от началните елитни училища, където той се държеше задоволително.

Могат да се приведат и други примери за възпитателната и изцеляваща душите дейност на Кнехт по отношение на млади студенти, които чрез кротката власт на неговата личност по подобен начин са спечелени за един живот в истински касталийски дух, така както някога самият Кнехт бе спечелен от майстора по музика, те са много. Всички тези примери ни показват, че Magister Ludi не е проблематичен характер, те всички са свидетелство за неговото здраве и равновесие. Само грижите и старанията за лабилните и застрашени характери като Петрус или Тегулариус сочат, че той има особена бдителност и тънка чувствителност към такива заболявания и предразположения на хората от Касталия; още от първото му „пробуждане“ не стихва едно винаги неспокойно будно внимание към проблемите и опасностите, които се крият в самия касталийски живот. На неговата открита и смела личност беше чуждо да се отнася с лекомислие или за удобство да не иска да забележи тези опасности, както постъпват по-голямата част от нашите съжители тук, и вероятно никога не би могъл да усвои тактиката на повечето от колегите си, които, разбира се, знаеха за съществуването на тези опасности, но по принцип ги третираха като несъществуващи. Той ги виждаше и знаеше, или поне някои от тях, вследствие запознанствата си с ранната история на Касталия, животът сред тези опасности, привързаността и утвърждаването на едно застрашено битие му изглеждаше борба, докато толкова много касталийци възприемаха своята общност и живота в нея само като идилия. И от произведенията на отец Якобус върху бенедиктинския орден му бе позната представата за ордена като борческа общност, благочестието — като борческо поведение.