Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Сметнахме за необходими тези наблюдения и ретроспекции, за да открием на читателя на нашия биографичен опит двете противоположно действащи основни тенденции в личността на Кнехт и след като посредством нашето описание той стига до зенита в живота на магистъра, да бъде подготвен за последните фази от това богато животоописание. Двете основни тенденции или двата полюса на този живот, неговите Ин и Ян, са тенденциите към съхраняване, към вярност, към самозабрава в служба на йерархията, и, от друга страна, тенденцията за „пробуждане“, за проникване, за хващане и схващане на действителността. За вярващия и готов да служи Йозеф Кнехт орденът, Касталия, играта на стъклени перли са нещо свято и безусловно скъпоценно; за пробудения, за проницателния, за ясновидеца Кнехт те са, независимо от стойността им, нещо съществуващо, извоювано и променливо в жизнените си форми, те са образувания, изложени на опасността от стареене, от стерилитет и упадък, чиито идеи за него винаги остават недостигаемо свети, ала вече познава сегашното им състояние като преходно, заслужаващо критика. Той служи на една духовна общност, на чиито сила и смисъл се удивлява, но вижда опасност за нея в склонността й да гледа на себе си като на самоцел, да забравя задачите и сътрудничеството си с цялата страна и със света и накрая да пропадне с едно блестящо, обаче все повече и повече осъдено на безплодие отцепване от единството на живота. В ранната си младост той предчувства тази опасност още когато се колебае и страхува да се посвети изцяло на играта на стъклени перли. И я осъзнава все по-настойчиво чрез дискусиите с монасите и особено с отец Якобус, колкото и смело да защищава Касталия, сред тях, а откакто живее отново във Валдцел и е магистър на играта, непрестанно забелязва действителните й признаци във верния, обаче откъснат от света и чисто формален начин на работа на много от чиновниците и собствените си служители, а също и в остроумния, но високомерно пресилен акцент върху специализацията на репетиторите във Валдцел и не на последно място в трогателната, както и плашеща го фигура на приятеля Тегулариус. След изтичането на неговата трудна първа година от заемането на длъжността, през която не съумява да отдели време за личен живот, той се връща към историческите си изследвания, за пръв път с отворени очи се задълбочава в историята на Касталия и при това стига до убеждението, че нещата не стоят така, както с повишеното си чувство за собствено достойнство ги вижда провинцията, а именно, че отношението й към външния свят, взаимодействието между нея и живота, политиката, образованието на страната от десетилетия са в упадък. Наистина възпитателната колегия още си казва думата по училищното и образователното дело във федералните съвети, наистина провинцията все още дава на страната добри учители и упражнява авторитет по всички въпроси на науката; но във всичко това вече личи характерът на нещо привично, на механицизъм. По-рядко и вече не така усърдно младежи от различните елитни училища на Касталия доброволно изявяват желание да постъпят като преподаватели extra muros 38 38 Отвъд стените (лат.). — Б.пр. в страната, все по-рядко учреждения и отделни лица се обръщат за съвет към Касталия, която в по-ранни времена е канена на драго сърце, примерно при важни съдебни процеси, и се вслушват в гласа й. Ако се съпостави равнището на образованието в Касталия с това на страната, се вижда, че те в никакъв случай не се приближават, нещо повече, по фатален начин се стремят да се отдалечат едно от друго; колкото по-изискана, по-диференцирана и свръхразвита е касталийската духовност, толкова повече светът е склонен да остави провинцията да си бъде провинция и вместо да гледа на нея като на потребност и насъщен хляб, да я смята за чуждо тяло, с което наистина малко се гордее, като със старинна скъпоценност, засега не би я отстъпил никому, не би се лишил от нея, но с удоволствие я държи далеч от себе си и без да е съвсем наясно, й приписва манталитет, морал и самочувствие, които вече не подхождат достатъчно добре на един действителен и деен живот. Интересът на съгражданите към живота на педагогическата провинция, участието им в нейните начинания и особено в играта на стъклени перли спада, както и участието на Касталия в живота и съдбата на страната. Кнехт отдавна прозира, че тук именно се крие грешката и изпитва мъка, че като майстор на играта и в селището на играчите има работа изключително с касталийци и специалисти. Оттук произтича и стремежът му непрестанно да се посвещава на курсове за начинаещи и желанието му по възможност да има невръстни ученици, тъй като колкото са по-млади, толкова по-свързани са с дейността на света и живота, по-малко дресирани и специализирани. Често той изпитва палеща жажда за света, за хората, за естествен живот — в случай че там, отвъд в непознатото, те още съществуват. Повечето от нас понякога долавят този копнеж и това чувство за празнота, за живот в прекалено разреден въздух, трудност, позната дори и на възпитателната колегия, най-малкото тя неизменно от време на време, ако не друго, то поне търси средства, за да го утоли с по-големи грижи за физически упражнения и игри, както и да уравни недостига посредством опити за усвояване на някои занаяти или с работата в градината. Ако наблюденията ни са правилни, в по-ново време ръководството на ордена проявява една склонност към ограничаване на някои специалности в областта на науката, които се схващат като хипертрофирани, и то в полза на едно засилено практикуване на медитация. Не е потребно човек да бъде обезверен и черноглед или лош член на ордена, за да даде право на Йозеф Кнехт, щом като той дълго преди нас разкрива сложния и чувствителен апарат на нашата република като стареещ организъм, който в някои отношения се нуждае от подмладяване.