Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Но трябва да се предотврати разпадането на Касталия и превръщането й в един утопичен свят, населен само с хора като Тегулариус. Опасността, която би довела до това, е още далеч, но тя съществува. Касталия, каквато Кнехт я познава, трябва само да издигне още малко по-високо стените на своето благородно изолиране, потребно й е само още едно западане на дисциплината в ордена, разлагане на морала в йерархията и тогава Тегулариус няма да бъде чудноват самотник, а представител на една изродена и залязваща Касталия. Магистър Кнехт вероятно щеше да стигне далеч по-късно или никога до най-важното си откритие и до грижата, че възможността, дори началото или предразположението към това заболяване, вече съществува, ако редом не живее и ако той не познава до дън душа този бъдещ касталиец; за будния усет на Кнехт Тегулариус е един вид симптом и предупредителен вик, каквото е за мъдрия лекар първият, който страда от още непозната болест. А Фриц в никакъв случай не е посредствен човек. Той е аристократ, дарование от висока степен. И ако още непознатата, проявила се за пръв път у предтечата Тегулариус болест се разпространеше и изменеше облика на хората в Касталия, то провинцията и орденът щяха да добият изроден болезнен образ и така тази бъдеща Касталия нямаше да бъде населена само от хора като Тегулариус, те нямаше да притежават меланхоличната гениалност, искрящата му артистична страст, а мнозинството щяха да имат само неговата ненадеждност, склонността да гледат на всичко като на игра, липсата на дисциплина и усет за общността. В часове на угриженост Кнехт трябва да е навестяван от подобни мрачни видения и предчувствия, чието превъзмогване отчасти чрез размисъл, отчасти чрез повишена дейност сигурно му струва много сили.

И тъкмо случаят Тегулариус ни дава особено красив и поучителен пример за начина, по който Кнехт се старае, без да се отклони, да преодолее всичко проблематично, тежко и болезнено, което среща. Без неговата бдителност, загриженост и възпитаващо настойничество вероятно не само застрашеният му приятел би загинал много рано, но несъмнено посредством Тегулариус биха възникнали безкрайни смущения и прояви на нездравословност в селището на играчите, каквито никак не липсват още от неговото включване в елита. Изкуството, с което магистърът съумява да държи в коловоза не само своя приятел, но и да използва неговите дарования в служба на играта на стъклени перли и да го подтиква към благородни постижения, внимателността и търпението, с които той понася капризите и странностите на Тегулариус и ги надвива с неуморно обръщане към скъпоценното в характера му, будят удивлението ни като шедьовър на отношението му към хората. Впрочем би било една хубава и може би водеща към изненадващи познания задача и бихме желали някой от нашите историци, историците на играта на стъклени перли, сериозно да я вземе присърце — някога да изследва точно стилистичното своеобразие на годишните игри по времето, когато Кнехт заема своята длъжност, и в анализите си да покаже тези достолепни и при това искрящи от приятни хрумвания и формулировки, тези блестящи, ритмично тъй оригинални, но пак много далеч от самолюбива виртуозност игри, чийто основен план и структура, както и ръководството на поредиците от медитации, са изключително духовно богатство на Кнехт, докато изтънчеността и подробностите в техниката на играта в голямата си част са дело на неговия сътрудник Тегулариус. Тези игри могат да са изчезнали и забравени, без с това животът и дейността на Кнехт да загубят особено от привлекателността и силата на образец за идните поколения. Но за наше щастие те съществуват, записани и съхранени, както всички официални игри, не лежат мъртви в архива, а са живи и до днес чрез традицията; млади студенти ги изучават, черпят от тях примери за някои курсове и семинари по играта. Чрез тези игри продължава да живее оня сътрудник, който иначе щеше да бъде забравен или щеше да се явява в някои анекдоти като странна, призрачна фигура от миналото. Така Кнехт, съумявайки да предостави на своя трудно покорим приятел Фриц едно място и поле за действие, обогатява духовното съкровище и историята на Валдцел с нещо скъпоценно и едновременно осигурява известна дълговечност на образа и паметта на приятеля си. Между другото, напомняме, че при старанията си за приятеля големият възпитател напълно съзнава важността на средствата за подобно възпитателно влияние. Тези средства са любов и удивление към Кнехт. Магистър Кнехт знае достатъчно добре, че не само Фриц, но и много от приближените и учениците му изпитват удивление и любов към неговата силна и хармонична личност и той всякога изгражда повече върху тях, отколкото върху високия си служебен ранг авторитета и властта, които упражнява над мнозина, въпреки своята доброта и сговорчивост. Той чувства точно как може да въздейства някоя приятелска дума, едно заговорване или признание и как — отдръпването или проявата на равнодушие. Един от най-усърдните му ученици много по-късно разказва, че веднъж в продължение на цяла седмица на курса и на семинара Кнехт не му проговорил нито дума и сякаш не го забелязвал, отнасял се към него, като че ли не съществува, и през всичките му ученически години това било най-горчивото и най-силно въздействащо наказание, което преживял.