Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Стигнали до нас, тези думи принуждават биографа да се доближи до най-трудната и тайнствена част от своята задача, от която би искал за известно време да се отклони, за да изведе първо докрай, спокойно и с приятното чувство, което му вдъхват описваните ясни, недвусмислени състояния, своя разказ за успехите на Кнехт, за образцовото изпълнение на служебните задължения и блестящия връх на живота му. Но ни се струва погрешно и неприложимо към обекта на нашия разказ да не разкрием и посочим раздвоението или полярността в същината и живота на нашия уважаван магистър тогава, когато още никой, с изключение на Тегулариус, не ги е прозрял. Нещо повече, отсега нататък ще бъде наша задача да възприемем и потвърдим тази раздвоеност или по-добре тази непрекъснато пулсираща полярност в душата на уважавания Кнехт като най-характерна, най-отличителна за неговата същност. Авторът, който би искал да създаде животопис на касталийския магистър само в смисъла на неговото битие като светец ad maiorem gloriam Castaliae 37 37 За по-голяма слава на Касталия (лат.). — Б.пр. , съвсем не би бил затруднен да излее разказа си за годините на Йозеф Кнехт като магистър, само без последните им мигове, във формата на напълно възхваляващо редене на заслуги, изпълнения на дълг и успехи. Животът и служебната ръководна дейност на който и да е майстор на играта на стъклени перли, включително и на оня магистър Лудвиг Васермалер от най-честитата за играта епоха на Валдцел, в очите на историка, който се придържа само към документалното, не изглежда по-неопетнен и достоен за похвали, отколкото живота и делото на магистър Кнехт. И въпреки това изпълнението на тази длъжност има съвсем необикновен и за чувствителността на някои съдници дори скандален завършек, а предизвикалият голям шум край не е случайност или злополука, той се разкрива като строго последователен; към нашата задача спада и това да покажем, че краят по никакъв начин не е в противоречие с блестящите достойни за прослава постижения и успехи на майстора. Кнехт е голям, образцов ръководител и носител на високата си длъжност, безукорен майстор на играта на стъклени перли. Но той вижда и чувства блясъка на Касталия, на която служи, като застрашена и чезнеща величина, той не живее сред него без прозрения и без загриженост, както мнозинството от касталийците, а знае за произхода и историята на Касталия, приема я за историческо творение, подвластно на времето, което го облива и разтърсва със своята безмилостна мощ. Тази пробуденост за живото чувство на историческия развой и това възприемане на собствената личност и дейност като клетка, която бива тласкана и сама тласка в потока на създаването и самопреобразяването, узряват, стигат до съзнанието му чрез неговите исторически изследвания и под влияние на великия отец Якобус, но заложбите и кълновете за тях са у него много отдавна и оня, за когото личността на Йозеф Кнехт действително е съживена и който действително е по дирята на своеобразието и смисъла на живота му, лесно ще открие тези заложби и кълнове.

Човекът, който в един от най-лъчезарните дни на своя живот, в края на първата си празнична игра, след необикновено сполучлива и внушителна изява на касталийския дух казва: „Никой не мисли с удоволствие, че Касталия и играта на стъклени перли някога ще трябва да изчезнат, но все пак следва да се мисли и за това“ — този човек още отрано, дълго преди да бъде посветен в историята, носи в себе си едно чувство за света, вече е вникнал в преходността на всичко съществуващо и съмнителността на всичко, сътворено от човешкия ум. Ако се върнем към неговите детски ученически години, ще се натъкнем на вестта, че винаги, когато някой съученик изчезвал от Ешхолц, защото разочаровал учителите и от елита бил връщан обратно в обикновено училище, Кнехт изпитвал дълбок смут и безпокойство. За никой от напусналите училището не се говори да е бил личен приятел на младия Кнехт; но го е вълнувала и притискала със страховита болка не загубата, не самото отлъчване и изчезване на лицата. Тази болка му причинявало преди всичко тихото разтърсване на неговата детска вяра в съществуването на касталийския ред и на касталийското съвършенство. Че имало момчета и младежи, на които се падало щастието и милостта да постъпят в елитните училища на провинцията и които после проигравали и отхвърляли тази милост, в това за него, който приема сериозно до святост призванието си, било нещо разтърсващо, свидетелство за могъществото на некасталийския свят. Вероятно — това не може да се докаже — тези събития са разбудили първото съмнение у момчето, което дотогава вярва в непогрешимостта на възпитателната колегия, щом като от време на време тя довежда в Касталия ученици, от които не след дълго трябва да се отърве. Няма значение дали и тази мисъл е повлияла, или не, следователно като най-ранна подбуда за критика към авторитета във всеки случай момчето възприема изключването на ученик от елита и връщането му в друго училище, и не само за нещастие, а и за нещо недостойно, за грозно петно, в което хората се заглеждат, чиято поява сама по себе си вече е упрек и за което е отговорна цяла Касталия. Тук, смятаме, се корени чувството на потресеност и смут, което обзема ученика Кнехт при такива поводи. Отвъд, зад границата на провинцията, съществуват друг свят и човешки живот, които стоят в противоречие с Касталия и нейните закони, които не се поддават на тукашния ред и сметка, не могат да бъдат обуздани и преобразени от тях. И естествено Кнехт познава съществуването на този свят и в собственото си сърце. Той също има нагони, видения и желания, отречени от законите, на които се подчинява, нагони, чието обуздаване се постига само постепенно и с цената на тежки усилия. У някои ученици тези насоки следователно могат да бъдат толкова силни, че да си пробият път през всички предупреждения и наказания и да ги върнат от елитния свят на Касталия в другия, в света, владян не от целомъдрие и грижа за духовното, а тъкмо от тези природни инстинкти; на оня, който се старае в името на касталийските добродетели, той изглежда ту зъл подземен свят, ту изкусителна арена на игри или някакво сборище. От поколения съвестта на много млади хора познава понятието грях в тази касталийска форма. И много години по-късно, като възрастен и любител на историята, Кнехт трябва, естествено, още по-точно да разбере, че историята не би могла да възникне без материята и динамиката на този грешен свят на егоизма и чувствения живот и че дори такива възвишени създания, каквото е орденът, са родени от същия мътен прилив и някога отново ще бъдат погълнати от него. И тъй, значи, проблемът Касталия лежи в основата на всички силни вълнения, стремежи и сътресения в живота на Кнехт и за него това никога не е само мислителски проблем, а всъщност такъв, който като никой друг го засяга най-дълбоко и за който се чувства съотговорен. Той принадлежи към натурите, които могат да се поболеят, да залинеят и умрат, когато виждат любимата идея, в която са вярвали, отечеството и общността, които са обичали, да заболяват или изпадат в беда.