Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Няколко години по-късно, при официалния повторителен курс, Кнехт споделя с един от другарите си, със своя по-сетнешен помощник Фриц Тегулариус, едно преживяване, решило не само неговото определяне като играч на стъклени перли, но оказало голямо въздействие и върху хода на следването му. Писмото е запазено, пасажът гласи: „Нека ти припомня един определен ден и определена игра от онова време, когато двамата бяхме в една и съща група и толкова усърдно разработвахме първите си диспозиции за играта на стъклени перли. Ръководителят на нашата група ни даваше различни предложения и ни бе предоставил за избор всякакви теми; едва бяхме стигнали до трудния преход от астрономия, математика и физика към езиковите и исторически науки, а ръководителят беше виртуоз в изкуството да поставя уловки нам, любопитните новаци, и да ни примамва към поледицата на недопустими абстракции и аналогии, да пробутва изкусителни играчки от етимологията и сравнителното езикознание и му доставяше удоволствие, ако някой от нас се подхлъзнеше. Брояхме дължината на гръцките срички до изнемога и тогава изведнъж сякаш загубвахме почва под краката си, когато се изправехме пред възможността, не, пред необходимостта да тактуваме ударенията, а не стъпките. И все по този начин. Формално той изпълняваше работата си блестящо и съвсем точно, макар и в един дух, който не му беше приятен, сочеше измамни пътища, изкушаваше в лъжеразсъждения, наистина с доброто намерение да ни запознае с опасностите, но мъничко и с желанието да ни осмее като глупави момчета и да влее колкото може повече скептицизъм тъкмо във въодушевлението на най-запалените. Затова именно в негов час по време на заплетените му тайнствено-забавни експерименти, докато ние опипом и плахо търсехме някакъв полупът към проблемите, стана тъй, че аз неочаквано и светкавично бях обзет от смисъла и величието на нашата игра и най-дълбоко покъртен. Правехме дисекция на някаква езиково-историческа проблема и, така да се каже, съвсем отблизо виждахме върха и времето на разцвет на един език, за минути извървявахме с него път, за който са му били потребни няколко столетия, и мен властно ме сграбчваше играта на преходността: как пред нашите очи един толкова сложен, стар, достопочтен, бавно изграждащ се в живота на много поколения организъм стига до своя цъфтеж, а цветът вече съдържа кълн на упадък и целият смислено разчленен скелет почва да запада и се изражда, да залита към заника си и едновременно в един миг ме прониза радостна уплаха, че въпреки всичко упадъкът и смъртта на този език не са довели до Нищото, че младостта, разцветът и падението му са съхранени в нашата памет, в познанията ни за него и в историята му и че той продължава да живее в знаците и формулите на науката, както и в тайните изрази на играта на стъклени перли, и по всяко време би могъл отново да бъде възроден. Изведнъж схванах, че в езика, или най-малкото в духа на играта на стъклени перли, фактически всичко е всеобхватно, че всеки символ и всяко съчетание от символи води не тук или там, не към отделни примери, опити и доказателства, а към средоточието, към тайната и лоното на света, към изконното знание. Всеки преход от мажорен към минорен лад в една соната, всяко преображение на един мит или култ, всяка съвършена художническа формулировка — открих това в проблясъка на един миг — при истински вглъбено съзерцание не са нищо друго освен пряк път към лоното на световните тайни, където вечно се извършва тайнство в борбата между вдъхване и издъхване, между небе и земя, между Ин и Ян 20 20 Основни понятия в древнокитайската философия за борбата и взаимодействието между полярните сили (светло и тъмно, твърдо и меко, мъжко и женско начало) в природата. — Б.пр. . Наистина тогава аз вече бях присъствал като слушател на няколко добре изградени и добре проведени игри и при това споделях чувството за голяма извисеност и някои ощастливяващи прозрения: но до този момент все бях склонен да се съмнявам в същинската стойност и равнище на играта. Накрая нали и всяка добре решена математическа задача може да донесе духовна наслада, всяка хубава музика при слушане и още повече при свирене да извиси душата към досег с великото и всяка смирена медитация — да успокои сърцето и да го настрои в съзвучие с вселената; ала тъкмо затова навярно играта на стъклени перли, така ми подсказваха моите съмнения, е само едно формално изкуство, остроумна ловкост, игрива комбинация, тогава беше по-добре да не участвам в тази игра, а да се занимавам с чиста математика и хубава музика. Но сега за пръв път долових вътрешния глас на самата игра, нейния смисъл, този глас ме догони и проникна в мен и от оня час вярвам, че нашата царствена игра е действително lin-gua sacra — един свят и божествен език. Ти ще си спомниш, тъй като сам забеляза тогава, че в мене е настъпила промяна и че съм дочул един призив. Мога да го сравня само с неповторимия зов, който някога преобрази сърцето и живота ми и го издигна, когато като малко момче бях изпитан от Magister Musicae и призован в Касталия. Ти забеляза това, аз добре го долових на времето, макар да не каза нито дума; и днес няма да говорим повече. Но сега имам една молба към тебе и за да ти я обясня, трябваше да ти кажа това, което иначе никой не знае и не бива да знае, а именно, че сегашното ми изследване на всевъзможни неща не отговаря на някакъв каприз, а нещо повече, в основата му лежи съвсем определен план. Ти си спомняш, поне в общи линии, упражнението за играта на стъклени перли, което ние тогава, ученици в трети курс, изградихме с помощта на ръководителя и в чийто ход аз долових оня глас и моето призвание към играта. И тъй, сега изследвам онази игра за упражнение, която почна с ритмичния анализ на тема за фуга и в чийто център стоеше една мисъл, приписвана на Конфуций, цялата игра от начало до край, това ще рече, че разработвам основно всяка нейна фраза, превеждам я от езика на играта на нейния праезик, на математика, на орнаментика, на китайски, на гръцки и така нататък. Искам чрез нея най-малкото веднъж в живота като познавач да обхвана цялото съдържание на една игра на стъклени перли, да я проследя и конструирам отново; с първата част вече приключих и за нея ми бяха потребни две години. Естествено, ще ми струва още няколко години. Но тъй като в Касталия разполагаме с нашата прочута свобода на следване, искам да я използвам именно по този начин. Възраженията срещу това са ми известни. Повечето от нашите учители биха казали: «Ние сме изнамерили и развили играта на стъклени перли в течение на няколко столетия като универсален език и метод за изразяване на всички духовни и художествени стойности и понятия и за да ги приведем към една обща мяра. Сега ти идваш, искаш да провериш всичко дали е така. Ще ти е потребен целият твой живот и ще съжаляваш.» Е, но аз няма да похабя живота си и надявам се, не ще се разкайвам. Ето и моята молба: тъй като сега ти работиш в архива на играта, а аз по особени причини още доста дълго ще избягвам Валдцел, моля те от време на време да ми отговаряш на някои въпроси, това ще рече, понякога да ми съобщаваш в несъкратена форма официалния ключ и знаците за всякакви теми от архива. Разчитам на тебе и разчитам на това, че и ти, колчем аз мога да ти направя някаква услуга, ще се уповаваш на мене.“