Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Връщам се от историята назад и изводът, приложен към днешния ден и нас, е следният: нашата система и орденът са достигнали най-високия разцвет и щастие, които понякога загадъчната игра на световната история позволява на красивото и желаното, те са го и преминали. Ние сме в упадък, който може би ще се проточи още дълго, но във всеки случай няма да ни се падне нищо по-възвишено, по-красиво, по-желано от това, което някога сме притежавали, пътят води надолу; исторически, смятам аз, сме узрели за края и несъмнено той ще дойде, не днес и утре, но вдругиден. Не стигам до това заключение само от едно твърде морално осъждане на нашите постижения и способности, заключавам го много по-отдалеч от вълнения, които виждам, че се надигат във външния свят. Наближават усилни времена, навред се долавят признаци, светът отново иска да премести центъра на тежестта си, подготвя се преминаване на властта в други ръце, което няма да стане без война и насилие, една заплаха не само за мира, но и за живота и свободата ни се надига от Далечния изток. Дори и нашата страна да запази неутралната си политика, дори целият наш народ да се придържа упорито и единодушно към сегашното (което той не прави) и да иска да остане верен нам и на касталийските идеали, това ще бъде напразно. И сега някои от нашите депутати при случай изтъкват достатъчно ясно, че Касталия била твърде скъпо изящество за страната. Щом страната бъде принудена да мине към сериозни военни приготовления, към въоръжения само за защита, а това може да стане скоро, ще се наложат много строги мерки за икономии и въпреки цялата благоразположеност на правителството към нас, значителна част от тях ще ни засегне. Гордеем се, че нашият орден и непоколебимостта на духовната култура, която той осигурява, изискват от страната относително скромни жертви. В сравнение с другите епохи, особено с ранната „епоха на вестникарските литературни притурки“ с нейните щедри дарения за висшите училища, с нейните безбройни тайни съветници и свръхлуксозни институти, тези жертви всъщност не са големи, изглеждат нищожни и особено в съпоставка с онова, което във военната епоха са погълнали войната и въоръженията. Но тъкмо такова едно въоръжение навярно скоро отново ще се превърне във върховна повеля и в парламента отново ще имат превес генералите, а когато народът бъде поставен пред избора да жертва Касталия или да се изложи на опасност от война и гибел, ние знаем как ще се гласува. Тогава незабавно и без съмнение ще процъфти и една военнолюбива идеология и ще обхване главно младежта, един светоглед, състоящ се от лозунги, според който учени и учения, класици и математици, образованието и всички други грижи за духа ще имат право на съществуване само доколкото могат да служат на военни цели.

Вълната вече приижда, някога тя ще ни отнесе. Може би това ще бъде добро и необходимо. Преди нея обаче, многоуважаеми колеги, в зависимост от нашето вникване в събитията, от мащаба на нашата прозорливост и смелост, имаме право на онази ограничена свобода на решения и действия, която е позволена на хората и която превръща световната история в човешка история. Бихме могли, ако желаем, да затворим очи, защото опасността е още твърде далеч. Вероятно всички ние, които днес сме магистри, бихме могли съвсем спокойно да изпълняваме длъжността си докрай и спокойно да посрещнем смъртта, преди опасността да дойде наблизо и да стане видима за всички. За мен обаче, а вероятно не само за мен самия, това спокойствие няма да означава и спокойна съвест. Не бих могъл несмущаван да упражнявам по-нататък своята длъжност, да се занимавам с играта на стъклени перли, доволен от това, че връхлитащото няма да ме завари жив. Не, струва ми се, длъжен съм да помня, че и ние, аполитичните, принадлежим към световната история и подпомагаме нейното развитие. Ето защо във въведението на посланието си казах, че моето усърдие в длъжността е ограничено или даже заплашено, тъй като не мога да попреча на това голямата част от мислите и грижите ми да са заети с бъдещата опасност. Аз забранявам дори на моето въображение да си рисува формите, които нещастието би могло да вземе за мене и за нас. Но не мога да бъда глух за въпроса: какво трябва да направим ние и какво да сторя аз, за да пресрещнем опасността? Нека ми бъде позволена още една дума за това.

Не бих могъл да споделям мисълта на Платон, че ученият, а още повече мъдрецът, трябва да господства в държавата. Тогава светът е бил по-млад. И Платон, макар той да е един вид насърчител на Касталия, в никакъв случай не е касталиец, а роден аристократ от княжески произход. И ние сме аристократи и представляваме едно благородническо съсловие, но то е съсловие на духа, а не на кръвта. Не вярвам, че някога на човечеството ще се удаде да съедини и отгледа едновременно благородническо съсловие по кръв и дух, това би била една идеална аристокрация, тя обаче остава мечта. Ние, касталийците, макар да сме високонравствени и много умни хора, не сме подходящи за владетели; ако би трябвало да управляваме, щяхме да го правим не със силата и наивността, потребни на истинския владетел, а при това бързо бихме занемарили и полето на същинската наша дейност, и нашата най-непосредствена грижа, старанието за един образцов духовен живот. За да властва някой, в никакъв случай не му е потребно да бъде глупав и брутален, както понякога мислят суетните интелектуалци, но той трябва да изпитва несломима радост от една насочена навън активност, от една страст да се идентифицира с цели и стремежи, разбира се, да има и определена бързина и непоколебимост при избора на пътищата за успех. Всъщност само качества, които един учен — за мъдрец изобщо да не говорим — не бива да носи и не носи, тъй като за нас наблюдението е по-важно от делото и в избора на средства и методи, за да постигнем целите си, сме се научили да бъдем толкова внимателни и недоверчиви, колкото едва ли е възможно. Следователно не можем да управляваме и да се занимаваме с политика. Ние сме специалисти в проучването, анализа, преценката, съхраняването и несменяеми проверители на всички азбуки, таблици за умножение, контрольори на духовните мерки и теглилки. Естествено ние сме едновременно и много други неща, при дадени условия можем да бъдем новатори, откриватели, авантюристи, завоеватели, претълкуватели, но нашата главна и най-важна дейност, заради която народът ни търпи и храни, е да запазим чисти всички извори на науката. В търговията, в политиката и където и да е другаде може би понякога означава постижение или гениалност да направиш от един игрек хикс, при нас обаче никога.