Херман Хесе - Играта на стъклени перли

И така, в случай на политически или, по-точно, на военни превратности смятам играта на стъклени перли за загубена. Тя ще погине бързо и макар много отделни хора да съхранят привързаността си към нея, няма да бъде възродена. Атмосферата, която ще последва една нова епоха на войни, не ще допусне това. Играта ще изчезне точно така, както известни високоразвити традиции в историята на музиката, примерно хоровете от професионални певци в началото на шестнадесетия или в седемнадесетия век, украсените претрупани композиции за неделната музика в църквите. Тогава човешките уши са долавяли звуци, които никоя наука и никоя магия не може да им възкреси в онази ангелска сияйна чистота. Така и играта на стъклени перли няма да бъде забравена, но ще стане невъзвратима. Онези, които после ще изследват нейната история, възникване, разцвет и край, ще въздишат и ще ни завиждат, че сме могли да живеем в толкова мирен, грижливо уреден и чист духовен свят.

Макар сега да съм Magister Ludi, аз в никакъв случай не смятам за своя (или наша) задача да попречим или да отложим края на играта. И красивото, и най-красивото са преходни, щом като са станали история и са се явили на земята. Знаем това и може да изпитваме тиха тъга, но не се залавяме сериозно да го променим, защото е непроменимо. Когато играта на стъклени перли стигне до упадък, Касталия и светът ще претърпят една загуба, но в момента едва ли ще я почувстват, в голямата криза толкова много ще са заети да спасят това, което още може да се спаси. Една Касталия без играта на стъклени перли е мислима, но не и Касталия без страхопочитание пред истината, без вярност на духа. Една възпитателна колегия може да мине без Magister Ludi. Но нали този Magister Ludi, нещо, което ние почти сме забравили, първоначално и в действителност не означава специалистът, когото днес наричаме с тази дума. Magister Ludi първоначално означава съвсем просто учител. И учителят, добрият и почтен учител, ще бъде толкова по-необходим на нашата страна, колкото по-застрашена бъде Касталия и колкото нейните скъпоценности се лишават от стойност и губят. По-необходими от всичко друго са ни учители, мъже, които да вкоренят у младежта способността да преценява и съди и да бъдат за нея примери в страхопочитанието пред истината, подчинението на духа, в службата на словото. И това се отнася не само и не главно за нашите елитни училища, чието съществуване някога също ще има край, то важи и за светските училища отвън, където трябва да бъдат възпитавани и обучавани граждани и селяни, занаятчии и войници, политици, офицери и властници, докато те са още деца и са податливи на обучение. Там е основата на духовния живот на страната, не в семинарите или в играта на стъклени перли. Всякога сме осигурявали на страната възпитатели и учители, вече го казах, те са най-добрите от нас. Ние обаче трябва да направим много повече от направеното досега. Не бива вече да се уповаваме на това, че от училищата отвън при нас винаги ще се стича елитът на надарените и ще ни помага да се запази нашата Касталия. Трябва да осъзнаем и развием у смирените отговорността за тежката служба в училищата, светските училища като най-важната и най-почетната част от нашата задача.

Затова и стигнах до идеята за лично послание, което бих искал да отправя на многоуважаемата колегия. С него моля колегията да ме освободи от моята длъжност на Magister Ludi и да ми повери вън в страната едно обикновено училище, голямо или малко, и да ми разреши постепенно да привлека в това училище щаб от млади членове на ордена като учители, люде, в които ще имам доверие, че вярно ще ми помагат нашите принципи да се превърнат в плът и кръв за млади светски хора.

Нека ми бъде позволено, ако многоуважаемата колегия намери за добре, с това да завърша своето послание, а тя с благоразположение да провери обосновката му и тогава да ми отправи своите заповеди.

Майсторът на играта на стъклени перли

Нека ми бъде позволено да приведа един израз на уважавания отец Якобус, който съм си отбелязал при някой от незабравимите часове на индивидуално обучение с него:

„Възможно е да дойдат времена на ужас и най-големи беди. Но ако в бедата все пак остане някакво щастие, то може да бъде само духовното, обърнато назад към това да се спаси образованието от по-ранните епохи и напред към ведрото и неуморно представяне на духа от едно време, което иначе изцяло ще потъне във вещественото.“

Тегулариус не знае колко малко от неговата работа остава в това съчинение; той не го вижда в този последен вариант. Явно обаче Кнехт му дава да прочете два предишни много обстойни варианта. Той изпраща молбата и чака отговор от колегията с далеч по-малко нетърпение, отколкото неговият приятел. Решава да не го посвещава в крачката, която ще предприеме; така спестява по-нататъшните обсъждания на случая и само намеква, че без съмнение до пристигането на отговор ще мине дълго време.