Херман Хесе - Играта на стъклени перли

В ранните епохи при бурните, така наречени велики времена, при войни и Преврати, понякога от интелектуалците се изисквало да се политизират. Така било особено в късната „епоха на вестникарските литературни притурки“. Към тези изисквания принадлежи и изискването за политизиране и милитаризиране на духа. Така както църковните камбани можели да се претопяват за топове, още невръстни ученици да се свикват под знамената за попълване на избитите полкове, така трябвало и духът да бъде конфискуван и използван като военно средство.

Разбира се, бихме могли да не приемем подобно изискване. Че в случай на нужда ученият може да бъде взет от катедрата или изследователската маса и превърнат във войник, или че при някои обстоятелства той доброволно прави това, че по-нататък в една изтощена от войната страна ученият трябва да се откаже от всичко материално чак до най-необходимото и да гладува, не ще и дума. Колкото е по-високо образованието на човека, толкова по-големи са привилегиите, от които се ползва, толкова по-голяма в случай на беда трябва да бъде и жертвата, която той принася; надяваме се, че някога това ще бъде съвсем естествено за всеки касталиец. Но ако сме готови да жертваме благоденствието, удобството, живота си за народа, когато той е в опасност, това не значи, че сме готови да пожертваме самия дух, традицията и морала, нашата духовност в интерес на деня, на народа или генералите. Страхливец е оня, който се измъква от делата, жертвите и опасностите, на които неговият народ трябва да устои. Но не по-малък страхливец и предател е оня, който изменя на принципите на духовния живот заради материални интереси, следователно който е готов например да предостави на властниците решението кога две по две е четири. Да се жертват чувството за истина, интелектуалната честност, верността към законите и методите на духа за други някакви интереси, дори и тези на отечеството, е предателство. Когато в борбата за интересите и лозунгите надвисне опасност истината да бъде обезценена, преиначена или изнасилена, също както отделният човек, както езикът, изкуствата, както всичко органично и отгледано изкуствено, тогава наш единствен дълг е да се противопоставим и да спасим истината, това значи стремежа за истина като наш върховен канон. Ученият, който като оратор, автор, учител съзнателно казва нещо невярно, съзнателно подкрепя лъжи и фалшификации, действа не само срещу органичните основни закони, освен това той, противно на всяко временно впечатление, не е полезен на своя народ, а му нанася тежки щети, разваля му въздуха и земята, храната и водата, отравя мислите и правото и помага на всичко зло и враждебно, което заплашва да унищожи народа.

Следователно касталиецът не бива да бъде политик; в случай на беда той може да жертва себе си, никога обаче верността си към духа. Духът е благотворен и благороден само когато е подчинен на истината; щом й измени, щом се откаже от страхопочитанието пред нея, стане ли продажен, огъва ли се за нечия угода, вече понася в себе си като възможно дяволското, което е много по-лошо от първичното, инстинктивно животинското, което винаги и въпреки всичко запазва нещо от невинността на природата.

Предоставям на всеки от вас, многоуважаеми колеги, да помисли върху това, в какво се състоят задълженията на ордена, когато страната и той самият са застрашени. Ще има различни мнения. Аз също имам своето и много съображения, по всички тук приведени въпроси за себе си създадох ясна представа — какво е мой дълг и към какво трябва да се стремя. Само това ме води към личната молба до многоуважаемата колегия, с която искам да завърша моето послание.

От магистрите, които влизат в състава на нашата колегия, според длъжността си като Magister Ludi стоя най-далеч от външния свят. Математикът, филологът, физикът, педагогът и всички други магистри работят в области, които имат нещо общо с обикновения свят; и в некасталийските, обикновените училища на нашата и на всяка друга страна математиката и граматиката са в основата на обучението, в светските висши училища също се изучават астрономия, физика, а музиката се упражнява и от съвсем необразовани хора; всички тези дисциплини са прастари, много по-стари от нашия орден, те са съществували дълго преди него и ще го надживеят. Единствено играта на стъклени перли е наше собствено откритие, наш специалитет, любимка, наша играчка, тя е последният, най-изтънченият израз на нашата неповторима касталийска духовност. Едновременно тя е най-драгоценната и най-неполезната, най-обичаната и едновременно най-крехката скъпоценност в нашето съкровище. Тя е първото, което ще загине, когато се постави под въпрос по-нататъшното съществуване на Касталия; не само затуй, че е най-чупливото от нашите богатства, а и защото за лаиците без съмнение тя е най-излишната част от Касталия. Когато ще се стигне до това страната да пести всеки ненужен разход, ще ограничат елитните училища, ще намалят и накрая ще зачеркнат фондовете за издръжка и увеличаване на библиотеките и сбирките, ще ограничат разходите за прехрана, нашето облекло няма да се подновява повече, но ще оставят да съществуват главните дисциплини на нашия Universitas Litterarum, само не играта на стъклени перли. Математиката е потребна и за да се откриват нови огнестрелни оръжия, но никой няма да повярва, че от затварянето на Vicus Lusorum и премахването на нашата игра на страната и народа ще се нанесат някакви щети, а най-малко военните. Играта на стъклени перли е най-екстремната и застрашена част от нашата постройка. Може би с това е свързан и фактът, че тъкмо Magister Ludi, който е начело на тази най-чужда на света дисциплина, пръв предусеща идващото земетресение или може би пръв заговаря пред колегията за това свое усещане.