Майкъл Конъли: Рисковете на професията

Смята се, че потенциалната стойност и приложението на молекулния компютър са безгранични и затова надпреварата в разработването му е разгорещена. Чиповете на молекулния компютър ще бъдат безкрайно по-мощни и по-малки от силициевите, които в момента се използват в електрониката.

„Молекулните компютри ще променят света — от диагностични компютри, които може да бъдат пуснати в кръвоносната система, до създаването на «умни улици», с микроскопични компютри, вградени в асфалта — каза във вторник Бронсън. — И нашата компания ще даде своя принос за това.“

Сред главните конкуренти на „Бронсън“ в частния сектор са „Амедео Текнолоджис“ в Лос Анжелис и „Мидас Молекюлар“ в Рали, Северна Каролина, а „Хюлет Пакард“ си сътрудничи с учени от Калифорнийския университет 8 Лос Анжелис. Над десет други университети и частни фирми влагат значителни средства в изследването на нанотехнологията и молекулната памет. Агенцията „Модерни научноизследователски проекти за отбраната“ финансира частично или пълно тези програми.

Малко компании са предпочели да търсят подкрепата на частни лица, вместо да разчитат на правителството или на университети. Бронсън обясни, че решението прави компанията му по-гъвкава и способна да осъществява бързо проектите и експериментите, без да чака одобрение от правителството или от университети.

„Правителството и големите университети са като бойни кораби — заяви Бронсън. — Тръгнат ли веднъж в правилната посока, чудесно. Но им трябва време да направят завоите и да се насочат по правилния курс. Тази област е силно конкурентна и се променя бързо. В момента е по-добре да си моторница.“

Неразчитането на правителствено или на университетско финансиране означава също по-малко разпределение на парите, докато патентите в областта стават все по-ценни с годините.

През последните пет години неколкократно бе отбелязан Значителен напредък в развитието на молекулните компютри, като „Амедео Текнолоджис“ сякаш беше водещата.

„Амедео“ е най-старата компания в надпреварата. Трийсет и четири годишният Хенри Пиърс, химикът, който основа компанията година след като завърши Станфорд, регистрира многобройни патенти в областта на молекулните интегрални вериги и в създаването на молекулна памет РАМ и логични портали — основните съставни части на компютъра.

Получавайки финансиране от „Тагава“, Бронсън се надява да се изравни с „Амедео“.

„Мисля, че надпреварата ще е дълга и интересна, но ще бъдем на финала — каза той. — С тази сделка гарантирам това.“

Ходът да намериш значителен източник на финансова подкрепа — „кит“ на жаргона на инвестирането в нови технологии — става предпочитан от по-малките компании. Тази година „Мидас Молекюлар“ последва Бронсън и си осигури десет милиона долара от канадски инвеститор. „Няма съмнение, че се нуждаем от пари, за да бъдем конкурентоспособни — заяви Бронсън. — Основните пособия в тази наука са скъпи. Да обзаведеш лаборатория струва повече от милион. Едва тогава може да мислиш за научноизследователска работа.“

„Амедео“ на Пиърс не отговаря на обажданията, но източници в индустрията твърдят, че тази компания също търси голям инвеститор.

„Всички са тръгнали на лов за «китове» — каза Даниъл Ф. Дейли, съдружник в «Дейли и Милс», базирана във Флорида инвестиционна фирма, която наблюдава новостите в нанотехнологиите. — Сумите от сто хиляди долара се изразходват бързо, затова всички търсят инвеститор, който ще подкрепи проекта от началото до края.“

Пиърс затвори папката с изрезката. Историята му беше позната, но го заинтригува първото изказване на Бронсън, където се споменаваше за молекулната диагностика. Запита се дали Бронсън иска да привлече вниманието на производителите, като говори за по-примамливата страна на науката, или знае нещо за „Протей“. Дали се обръщаше директно към Пиърс и използваше вестника и новопридобитите японски пари, за да му отправи предизвикателство?

Ако беше така, Бронсън скоро щеше да получи шок. Пиърс върна папката на мястото й в чекмеджето и измърмори:

— Продал си се твърде евтино, Елиот.

Угаси лампите и излезе от кабинета.

На стените в коридора бяха окачени статии в рамки за „Амедео“, за Пиърс, за патентите и за научноизследователската дейност. Пиърс никога не спираше да ги погледне през работно време, когато служителите бяха в офисите. Наслаждаваше се на стената на славата само когато останеше сам, и изпитваше гордост. Това беше нещо като табло с резултата. Повечето статии бяха от научни списания и езикът бе неразбираем за обикновените хора. Но няколко пъти компанията и работата й бяха направили пробив в националните медии. Пиърс спря пред трофея, с който се гордееше най-много — корица на списание „Форчън“ отпреди пет години, където имаше негова снимка. Той държеше пластмасов макет на проста молекулна верига, за която току-що бе получил патент, и се усмихваше. Заглавието вдясно гласеше: „Най-важният патент на следващото хилядолетие?“