Майкъл Конъли - Рисковете на професията

— Лили ли търсите?

Последва мълчание, макар Пиърс да знаеше, че не са затворили — чуваха се звуци от телевизор.

— Ало? За Лили ли се обаждате?

— Да. Тя там ли е? — най-после каза мъжки глас.

— В момента не е тук. Може ли да попитам откъде взехте този номер?

— От сайта.

— Какъв сайт?

Мъжът затвори. Пиърс понечи да остави слушалката на вилката, но телефонът пак иззвъня. Той отговори, без да поглежда екранчето.

— Набрали сте грешен номер.

— Чакай, Айнщайн, ти ли си?

Пиърс се усмихна — позна гласа. Обаждаше се Коуди Зелър. Той често го наричаше Айнщайн — един от прякорите в колежа, които Пиърс още търпеше. Зелър му беше първо приятел и чак после делови партньор. Беше консултант по компютърни охранителни системи и с годините бе проектирал множество системи за Пиърс, докато компанията му се разрастваше.

— Извинявай, Коуди. Помислих те за друг. Непознати хора се обаждат на новия ми номер.

— Нов номер и ново жилище. Това означава ли, че отново си свободен ерген?

— Така излиза.

— Какво й стана на Ники?

— Не знам. Не искам да говоря за това.

Пиърс знаеше, че разговорът с приятели на тази тема окончателно ще потвърди края на връзката им.

— Ще ти кажа какво се е случило — рече Зелър. — Твърде много време в лабораторията и не достатъчно между чаршафите. Предупредих те за това.

Коуди се засмя. Той никога не увърташе и винаги говореше по същество. Но смехът му показа, че не съчувства напълно на положението на Пиърс. Зелър не беше женен и Пиърс не си спомняше да е имал дълготрайна връзка. В колежа Коуди бе обещал на приятелите си, че никога през живота си няма да бъде моногамен. Освен това той познаваше Никол. В качеството си на експерт по охранителните системи Зелър отговаряше и за информацията за кандидатите за работа и за инвеститорите на компанията на Пиърс. И в тази си роля понякога работеше заедно с Никол Джеймс, разузнавача на фирмата. Всъщност вече бившият.

— Да, знам — каза Пиърс, макар че не искаше да говори за това с Коуди. — Трябваше да те послушам.

— Е, това може би означава, че трябва да си дадеш почивка и някоя сутрин да се срещнем в „Зума“.

Зелър живееше в Малибу и караше сърф всяка сутрин. Пиърс не бе ходил с него почти от десет години. Всъщност дори не взе сърфа си, когато се изнесе от къщата на Амалфи Драйв.

— Не знам, Коуди. Още работя върху проекта. Не мисля, че ще имам повече свободно време само защото тя…

— Точно така. Ники ти беше само годеница, не проект.

— Не исках да кажа това. Не смятам, че съм…

— Какво ще кажеш за довечера? Ще дойда и ще вилнеем като едно време. Издокарай се, сладур.

Зелър се засмя на насърчението. Но не и Пиърс. И едно време не беше така. Хенри не обичаше да вилнее. Предпочиташе да прекара нощта в лабораторията и да гледа през сканиращия електронен микроскоп, отколкото да търси секс в клуб, където двигателната сила е алкохолът.

— Мисля да пасувам. Имам много работа и довечера ще отида в лабораторията.

— Трябва да дадеш почивка на молекулите, Ханк. Хайде, ще се развеселиш и поне веднъж ще поразтърсиш твоите молекули. Ще ми разкажеш какво се е случило между теб и Ники и аз ще се преструвам, че ти съчувствам. Обещавам.

Коуди беше единственият човек на света, който го наричаше Ханк. Пиърс мразеше това име. Но беше достатъчно умен, за да знае, че е неуместно да каже на приятеля си да млъкне, защото само щеше да го насърчи непрекъснато да употребява това име.

— Обади ми се друг път.

Зелър отстъпи с нежелание и Пиърс обеща да се освободи следващата събота и неделя, за да излязат. Но не обеща да карат сърф. Двамата затвориха и Пиърс сложи слушалката на вилката, после взе раницата си и тръгна към вратата на апартамента.

Хенри използва кодираната си карта, за да влезе в гаража на „Амедео Текнолоджис“ и паркира беемвето си на определеното му място. Нощният пазач го видя и отвори вратата на сградата.

— Благодаря, Рудолфо — каза Пиърс, докато минаваше покрай него.

Качи се с асансьора на третия етаж, където се намираха административните офиси. Погледна нагоре към камерата в ъгъла и кимна, макар да се съмняваше, че Рудолфо го наблюдава. Всичко беше дигитализирано и записано за по-късно. Ако някога потрябваше.

Отключи вратата на кабинета си и влезе.

— Лампи — каза и седна зад бюрото си.

Осветлението на тавана се включи. Пиърс включи компютъра си и телефонната линия и написа паролите. Преди да се залови за работа, искаше да провери електронната си поща. Беше осем вечерта. Той обичаше да работи нощем, когато в лабораторията нямаше никого.