Нелсън Демил - Играта на лъва

— Искаш ли да шофирам аз?

— Не.

— Имам книжка.

— Ти не познаваш пътищата. Вземи да поспиш.

— Прекалено ми е забавно. Знаеш ли, ако искаш, можем да се отбием в офиса във Вентура за бронирани жилетки.

— Не очаквам престрелка. Всъщност, когато стигнем в ранчото, любезно ще ни помолят да си тръгнем, също като в Бел Еър. Секретната служба ревниво брани територията си. Особено от ФБР.

— Сещам се защо.

— Няма да ни допуснат да участваме, но ако искаш да си близо до вероятното действие, значи се движим в правилната посока.

— Повече не ми и трябва. По-късно се обади във Вентура и провери къде са позициите на момчетата от ФБР в Санта Барбара.

— Добре.

— Хей, страхотен път. Тук е адски красиво. Напомня ми за старите каубойски филми. С Джин Оутри, Рой Роджърс и Том Микс.

— Никога не съм чувала за тях.

Известно време пътувахме в мълчание. Забелязах, че минава един й четвърт. Дълъг ден.

Стигнахме до пресечка. На изток се намираше Бърбанк, на запад — шосе 101, магистралата за Вентура, и Кейт излезе на нея.

— Този път няма да минем по крайбрежния път, защото може да има мъгла — поясни тя. — Оттук е по-бързо.

— Ти си тукашната.

Продължихме на запад през долината Сан Фернандо, както ме информира Кейт. Как ли се оправяха с всички тия Сан и Санти? Наистина бях уморен и пак се прозях.

— Заспивай.

— Не. Искам да ти правя компания, да слушам гласа ти.

— Добре. Чуй това — защо се държа толкова гадно с Дъг?

— Кой Дъг? А, оня тип. В Лос Анджелис или в Бел Еър?

— И на двете места.

— Ами, в Бел Еър ме ядоса, защото знаеше, че Рейгънови не са си вкъщи и не ни каза къде са.

— Джон, ти го научи едва след като се държа гадно с него.

— Хайде да не издребняваме за последователността на събитията.

Тя помълча малко, после каза:

— Не съм спала с него, само излизахме заедно. Той е женен. Обича жена си. Има две деца, в момента студенти.

Реших, че не се налага да й отговоря. Кейт продължи:

— Нямам нищо против малко ревност, но ти наистина…

— Чакай. Тогава защо ревнуваше в Ню Йорк?

— Това е съвсем друго нещо.

— И каква е разликата?

— Ти все още имаше връзка с Бет. Лос Анджелис е история.

— Ясно. Да оставим това.

— Добре. — Тя хвана ръката ми и я стисна.

Е, вече бяхме сгодени от около едно денонощие и не знаех как ще издържа до юни.

Така или иначе, половин час поговорихме за това-онова и забелязах, че сме в планина или хълмове. Наистина ми се стори опасно, но Кейт изглеждаше уверена зад волана.

— Имаш ли план или нещо подобно за Санта Барбара? — попита ме тя.

— Не. Ще импровизираме.

— Какво ще импровизираме?

— Не знам. Винаги се отваря някаква възможност. Но първо трябва да стигнем до ранчото.

— Остави, както би казала твоята приятелка Лайза.

— Коя Лайза? А, оная жена от Секретната служба.

— В Калифорния има много красиви жени.

— В Калифорния има само една красива жена. Ти.

И така нататък.

Мобифонът на Кейт иззвъня. Можеше да е единствено Дъглас Късохуйски, открил, че не сме се появили в определения ни хотел на летището.

— Не отговаряй — казах аз.

— Трябва. — И тя отговори. Наистина се оказа той. Кейт послуша няколко секунди, после отвърна: — Ами… пътуваме на север по сто и първо шосе. — Отново пауза. — Точно така… научихме, че Рейгънови са… — Стърджис явно я прекъсна.

— Дай ми телефона.

Тя поклати глава и продължи да слуша.

Наистина бях бесен, защото знаех, че й чете конско, а никой не можеше да си позволява такива неща с годеницата на Джон Кори, освен ако не му е омръзнал животът. Не исках да й дърпам мобифона от ръцете, затова седях и кипях. И се чудех защо Дъглас не иска да си поприказва с мен.

Кейт на няколко пъти се опита да каже нещо, обаче надутото копеле постоянно я прекъсваше. Накрая тя избухна:.

— Слушай, Дъг, не ми харесва, че си скрил информация от мен и си поискал Секретната служба да не ни казва. За твое сведение, ние сме пратени тук от шефовете на Антитерористичната спецчаст в Ню Йорк, които помолиха лосанджелиското бюро да ни окаже пълно съдействие. Този случай се разследва от Антитерористичната спец-част и ние сме нейни представители в Лос Анджелис. Нося със себе си клетъчен телефон и пейджър, така че по всяко време можеш да се свържеш с мен. Единственото, което трябва да знаеш, е, че на сутринта с господин Кори ще заминем за Вашингтон, освен ако не получим друго нареждане от нюйоркските или вашингтонските си началници. Нещо повече, не е твоя работа къде и с кого спя. — Кейт прекъсна връзката.