Нелсън Демил - Играта на лъва

— Закъде?

— Не зная. Но ако почти не е спал, вече може да е пресякъл мексиканската граница. Или да е на Западното крайбрежие. Петдесет часа път със сто и пет километра в час дава радиус от над четири хиляди и осемстотин километра, което прави… колко квадратни километра? Как беше, пи по ер на квадрат, нали?

— Ясно.

— Добре. Да речем, че убиецът пътува по магистралите и че отива в Дисниланд. Просто трябва да почакаме и да видим какъв еследващият му ход. В момента не можем да направим нищо повече освен да се надяваме, че някой ще го познае. Тя кимна и се изправи.

— Навън ме чака таксито с багажа ми. Отивам да си оставя нещата вкъщи.

— Искаш ли помощ?

— Ще задържа таксито. — Кейт излезе.

Няколко минути останах на бюрото си. През това време телефонът ми иззвъня и някой ми донесе още документи.

Мъчех се да проумея защо я попитах дали иска помощ. Трябва да се науча да си държа устата затворена. Има моменти, в които предпочитам да се изправя пред въоръжен сериен убиец, отколкото да ми предстои нощ в женски апартамент. С убиеца поне ти е ясно положението и разговорът е разбираемо кратък.

Телефонът пак иззвъня. Всъщност из цялата зала звъняха телефони, което ми лазеше по нервите.

Така или иначе, колкото и да владея вникването в психиката на убийците и в предвиждането на ходовете им, аз съм абсолютно не-сведущ по отношение на сексуалните връзки — нямам представа как ме въвличат в тях, какво трябва да правя и как да се измъкна. Обикновено обаче знам коя е другата страна. Имам добра памет за имена, даже в шест сутринта.

Освен това винаги надушвам опасността. Откакто ходех с Бет Пенроуз, бях чист като изворна вода и не исках да усложнявам нито тази връзка, нито живота си.

Затова реших да сляза долу и да кажа на Кейт, че се прибирам вкъщи. Станах, взех си сакото и куфарчето, слязох и се качих в таксито заедно с нея.

— Асад Халил продължи на север по шосе 95, пресече границата на Джорджия и влезе в Южна Каролина. По пътя се избави от дисковете на Пол Грей.

Докато шофираше, анализира случилото се сутринта. До края на деня някой със сигурност щеше да потърси или чистачката, или Грей. По някое време щяха да открият труповете. Предполагаемият мотив за убийството на бизнесмена щеше да е кражба на секретен софтуер. Всичко това беше планирано. Сега обаче разбираше, че не са помислили за проблема с пилота. До вечерта или до следващата сутрин новината за престъплението в Спрус Крийк щеше да привлече вниманието на някого от „Алфа Ейвиейшън Сървисис“ и Стейси Мол определено щеше да си спомни името на Пол Грей. Халил не бе предвидил, че ще е написано на хангара.

Жената щеше да се обади в полицията. В Либия никой не искаше да има нищо общо с властите. Но Борис го беше предупредил, че в Америка не е така.

Той се замисли. Руснакът му бе казал да действа с оглед на обстановката. „Ако убиеш пилота, трябва да очистиш и всички останали, които знаят за полета и са виждали лицето ти. Мъртвите не могат да отидат в полицията. Но колкото повече трупове оставяш, толкова по-усилено ще те издирват ченгетата. Убийството с цел обир няма да предизвика голям интерес. Може да имаш късмет и никой в Джаксънвил да не му обърне внимание.“

Асад сви устни. Все пак също като във Вашингтон, трябваше да убие чистачката, за да има време да избяга. Въпреки петгодишния си престой в Америка Борис не беше забелязал, че американците не обичат да си чистят къщите сами.

Във всеки случай полицията преследваше крадец, а не Асад Халил. Освен това не издирваха автомобила му и ако Стейси Мол съобщеше за него, щяха да търсят грък на път за Атина през Вашингтон. Всичко зависеше от това колко глупави са полицаите.

Имаше и друга възможност, разбира се. Жената можеше да види снимката му във вестниците и да разбере, че пътникът й е бил… Несъмнено трябваше да я убие, ала не го бе направил. Беше пощадил живота й, не от жалост, а за да не оставя след себе си прекалено много трупове, както го бяха посъветвали Борис и Малик. Руснакът не само бе предпазлив — беше и прекалено загрижен за живота на враговете на исляма. Той например се беше възпротивил срещу убийството на всички пътници в самолета, бе го нарекъл „безумно масово убийство“.

„След революцията някогашните ти господари избиха над двайсет милиона души от собствения ви народ — беше му напомнил Малик. — Мюсюлманите не са убили толкова много хора още от времето на Мохамед. Ако обичаш, не ни дръж проповеди. Имаме да минем дълъг път, за да се изравним с вашите постижения.“