Нелсън Демил - Играта на лъва

— Това са седалки от стар F-111, на които съм монтирал въртящи се крачета — все още изправен, поясни бизнесменът. — Просто за да придават атмосфера.

— Не са много удобни.

— Не, наистина. Веднъж изминах… изминавал съм големи разстояния на такива седалки. Искате ли да си съблечете сакото?

— Не, благодаря. Не съм свикнал с климатична инсталация. — Когато угася осветлението, ще трябва да си свалите очилата.

— Да.

Пол Грей седна до него, взе дистанционното управление от пулта, натисна два бутона и лампите угаснаха. В същото време тежките плътни завеси закриха големите прозорци. Асад си свали очилата. За миг двамата останаха в мрака, загледани в лампичките на електрониката наоколо.

Екранът изсветля. Появи се пилотска кабина и предно стъкло на модерен реактивен изтребител.

— Това е кабината на F-16 — поясни Пол Грей, — но софтуерът предлага още няколко модела. Във вашата армия имате някои от тях. Първата симулация, която ще ви покажа, е на бомбардировка. Пилотите изтребители, които прекарат десетина-петнайсет часа с този сравнително евтин софтуер, ще изпреварят с много часове летеца, обучен по обикновена тренировъчна програма. Това може да спести милиони долари на пилот.

На мястото на синьото небе, което се виждаше през предното стъкло на симулираната кабина, внезапно се появи зелен хоризонт.

Софтуерът може да се използва и в интерфейс с истински контролни пултове на повечето съвременни американски изтребители, включени в симулатор на виртуална реалност, както ще видим по-късно.

Всичко това е много интересно.

— Програмираните тук цели са въображаеми — мостове, летища противовъздушни системи и ракетни площадки. И те ще стрелят по вас — Пол Грей се засмя. — Но имам въведени и някои истински обекти. Това не е проблем — стига да разполагате с данни от въздушно разузнаване или сателитни снимки.

— Разбирам.

— Добре. Хайде да бомбардираме мост.

Хоризонтът изчезна и на негово място се появиха компютърно генерирани хълмове и долина, в която течеше река. В далечината се виждаше мост, по който преминаваше колона от танкове и камиони.

— Дръжте се — каза Пол Грей. Самолетът започна да се издига.

Радарният екран изпълни дисплея на десния монитор и бизнесменът припряно поясни: — В този момент от полета пилотът трябвавнимателно да следи радара. Виждате ли образа на моста? Компютърът напълно го е изолирал от фона. Виждате ли кръстчето на мушката? Право в целта. Огън — едно, две, три, четири…

На дисплея пред Халил се появи в близък план мостът с пресичащата го военна колона. По тонколоните се разнесоха четири оглу — шителни експлозии. Машините бяха обгърнати от огнено кълбо. Мостът започна да се срутва и няколко танка паднаха в реката, после симулацията замръзна.

— Не исках да програмирам повече кръв и смърт. Могат да ме обвинят, че си падам по такива неща.

— Но все пак сигурно ви доставят известно удоволствие.

Пол Грей не отговори.

Екранът угасна и в стаята стана тъмно. Известно време двамата мълчаха.

— Повечето програми не предлагат такива графични подробности — накрая каза бизнесменът. — Просто показват на пилота дали е улучил целта и какви поражения е нанесъл. Всъщност, полковник, аз не обичам войната.

— Не исках да ви обидя.

Лампите се включиха и Пол Грей обърна глава към госта си.

— Мога ли да видя документите ви?

— Разбира се. Но нека първо се прехвърлим във виртуалната реалност и унищожим истинска цел с жени и деца. Навярно… е, имате ли например либийска цел? Конкретно, Ал Азизия?

Пол Грей се изправи и дълбоко си пое дъх.

— Кой сте вие, по дяволите?

Асад Халил също стана.

— Аз съм, както Господ казал на Мойсей, този, който съм. Аз съм този, който съм. Какъв забележителен отговор на глупав въпрос. Кой друг може да е бил освен Господ? Но да речем, че Мойсей е бил нервен, а не глупав. Нервният човек пита: „Кой си ти?“, но всъщност иска да каже: „Надявам се, че си онзи, който мисля, че си“ или: „Надявам се, че не си онзи, който мисля, че си“. Е, кой мислите, че съм, ако не съм полковник Ицхак Хурок от израелското посолство?

Пол Грей не отговори.

— Ще ви подскажа. Погледнете ме без очила. Представете си ме без мустаци. Кой съм?

Пол Грей поклати глава.

— Не се преструвайте на глупак, капитане. Знаете кой съм.

Бизнесменът отново поклати глава, но този път отстъпи една крачка, без да откъсва поглед от скритата в джоба ръка на Халил.

— Нашите пътища са се пресичали и преди — каза Асад. — На петнадесети април хиляда деветстотин осемдесет и шеста. Вие бяхте лейтенант и пилотирахте изтребител F-111 с позивна Елтън тридесет и осем. Аз бях шестнадесетгодишно момче и спокойно живеех в Ал Азизия с майка си, двамата си братя и двете си сестри. Всички загинаха през онази нощ. Ето кой съм. Защо мислите съм тук?