Нелсън Демил - Играта на лъва

— Вкъщи си е. Живее край пистите.

— А стига бе! Това означава големи мангизи. Знаеш ли къде да отидеш?

Халил бръкна в черния си сак и извади лист с компютърна карта на Спрус Крийк.

Тя я взе и я разгледа.

— Добре… какъв е адресът?

— Писта „Янки“. В отсрещния край.

— Не е далеч от къщата на моя. — Стейси се пресегна пред него и отвори вратата на кабината, в която започваше да става прекалено горещо. После погледна картата. — Това е центърът за поддръжка и зареждане на „Спрус Крийк Ейвиейшън“ … ето го Бийч Булевард…

— Тя излезе на един широк бетонен път. — Някои от тия улици са само за самолети, други само за коли, трети за самолети и коли.

Като че ли искам да се движа до някоя от ония идиотски колички за голф, нали така? Добре, ето го Чесна Булевард… страхотни имена, нали? — Стейси зави наляво по Чесна, после надясно по Танго и пак наляво по Танго Ист. — Я виж ония сгради. — Момичето си свали очилата.

Халил вече ги гледаше. От двете им страни се издигаха скъпи къщи с големи частни хангари, басейни и палми, които му напомниха за родината.

— Тук има много палми. А в Джаксънвил няма — отбеляза той.

— А, те не са местни дървета. Тия идиоти са ги донесли от южна Флорида. Нали разбираш? Тук е северна Флорида, но те смятат, че непременно трябва да си имат палми. Изненадана съм, че не държат в дворовете си оковани фламинго.

Асад не отговори. Отново си помисли за Пол Грей, с когото щеше да се срещне само след няколко минути. Преди да умре, този убиец е живял в рая, докато Халил живееше в ада. Скоро щяха да си разменят местата.

Добре, това е писта „Майк“ … — Стейси зави надясно по една тясна асфалтова ивица.

Вратите на някои хангари бяха отворени и Асад забеляза много видове самолети — малки, с един двигател като пайпъра, и странни машини, едното крило на които беше разположено над другото.

Имаше и средно големи реактивни самолети.

Онези там бойни ли са?

Тя се засмя.

— Не, това са момчешки играчки. Разбираш ли? Аз летя, за да си изкарвам прехраната. Повечето от тия шутове просто се забавляват или искат да впечатлят приятелите си. Хей, скоро започвам курсове по пилотиране на реактивни самолети. Струва много мангизи, но един тип ми плаща… иска да му стана фирмен пилот. Нали разбираш? Някои от големите клечки търсят военни, други искат играчка в играчката. Загряваш ли?

— Моля?

— Ти откъде беше?

— От Гърция.

— Да бе. Мислех, че гръцките милионери… както и да е, стигнахме — писта „Янки“. — Тя зави надясно и спря пред един голям хангар. На стената имаше надпис ПОЛ ГРЕЙ.

Вратата беше отворена и вътре се виждаха двумоторен самолет, мерцедес кабрио, стълбище, което водеше към тавана, и количка за голф.

— Тоя тип има всички играчки — отбеляза Стейси. — Това е „Бийч Барън“ модел петдесет и осем и изглежда съвсем нов. Голям мангизлия. Ще му продаваш ли нещо?

— Да. Съдовете.

— Скъпи ли са?

— Много.

— Добре. Той има достатъчно кинти. Пари де. А бе, тоя женен ли е?

— Не.

— Питай го дали му трябва пилот. — Стейси се засмя и изключи двигателя. — Трябва да слезеш пръв. Само внимавай. Аз ще ти държа сака.

Халил излезе на крилото и момичето му подаде чантата. Той я остави до себе си, скочи на асфалта, обърна се и я взе.

Стейси го последва, но изгуби равновесие и залитна към пътника си.

— Хоп! — Тя се блъсна в Асад и се хвана за рамото му. Слънчевите му очила се изхлузиха и лицето му се озова на по-малко от петнайсет сантиметра от нейното. Погледите им се срещнаха.

— Извинявай — каза Стейси и се усмихна.

Халил се наведе, вдигна очилата и си ги сложи.

Тя извади цигарите от джоба си и запали.

— Ще те чакам на сянка в хангара. Ще си взема нещо за пиене от хладилника и ще използвам тоалетната. Всички имат тоалетни и хладилници в хангарите. Понякога и кухни и кабинети. Та когато госпожата ги изхвърли от вкъщи, да не им се налага да ходят далече.

— Стейси се засмя. — Кажи му, че ще изпия една кола. Ще му оставя парите.

— Добре.

— Знаеш ли, моят живее съвсем наблизо. Да взема пък да се от отбия и да му кажа едно „здрасти“?

— По-добре остани тук. Няма да се бавя.

— Ясно. Само се майтапех. Ако го нямаше, сигурно щях да му пробия резервоара.

Халил тръгна по бетонната пътека, която водеше към къщата.

— Успех — извика му Стейси. — Изцеди го до кръв.

Той се обърна.

— Моля?

— Искам да кажа, да плати много.

— Добре. Ще го изцедя до кръв.

Асад стигна до една ниска врата. Беше отключена. Той влезе и се озова пред голям басейн с шезлонги и малък бар. Във водата имаше пречистващо устройство.