Нелсън Демил - Катедралата

— Задният прозорец е счупен. То поражда подозрения, че в момента се извършва престъпление. Напиши доклад.

Детективът премигна и тръгна към стълбите. Бърк затвори отвътре вратата и се огледа. Видя шкаф за папки до чертожна маса и отвори средното чекмедже, отбелязано с буквите „Ж-С“. Не се изненада особено, че между „Свети Марк“ в Бауъри и „Свети Апостол Павел“ нямаше нищо, освен едно по-широко пространство, отколкото трябваше да има.

Видя телефон на бар-плота в кухненския бокс и набра енорийския дом. Чу сигнал „заето“ и набра оператора. Чу запис, че трябва да набере отново, и тресна слушалката. Откри барчето на Гордън Стилуей и си наля бърбън.

Телефонът иззвъня и Бърк отговори:

— Ало?

В слушалката се чу гласът на Лангли:

— Предположих, че няма да намериш свободна линия. Какво става? Труп в библиотеката?

— Няма труп. Няма Стилуей. Папката с плановете на „Свети Патрик“ също липсва.

— Виж ти… — Лангли направи пауза: — И при останалите проверки нямахме късмет.

Бърк чу някой да говори наблизо.

— Това Белини ли е?

— Да. Действа по своята линия. Не му обръщай внимание!

Бърк запали цигара.

— Празникът на Свети Патрик не се оказа много весел, инспекторе.

— Осемнайсети март също не изглежда много обещаващ. — Въздъхна дълбоко. — Някъде в този град има планове и други архитекти, може би инженери, които познават това място. До утре сутринта можем да ги съберем всички, ала не разполагаме с толкова време, Флин е помислил за всичко. Включително отвличането на Стилуей и плановете.

— Чудя се…

— Какво се чудиш?

— Не ти ли идва наум, че ако Флин е заловил Стилуей, той щеше да бъде в катедралата, където от него щеше да има най-много полза?

— А може би наистина е вътре? Бърк помисли малко.

— Не знам. Флин щеше да ни каже, ако е отвлякъл архитекта. Щеше да ни се похвали, че знае как да взриви сградата, като минира тайните ходове, ако има такива. Той е интелигентен мъж, който умее да извлича максимума от всичко, до което се добере. Помисли върху това.

Бърк огледа подредената стая. На канапето лежеше брой на „Ню Йорк поуст“ и той дръпна жицата на телефона, за да се приближи. Първата страница показваше снимка от сцената с юмручния бой пред катедралата по обед. Заглавието гласеше: ДЕМОНСТРАЦИЯ ПОМРАЧИ ПАРАДА. Отдолу имаше подзаглавие ИРЛАНДЦИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА МАРШИРУВАТ. Извънредните вечерни издания щяха да предложат много по-добър материал. Гласът на Лангли се чу в слушалката:

— Там ли си, Бърк?

— Да. Слушай, Стилуей е бил тук. Донесъл е вкъщи вечерния вестник и…

— И какво?

Бърк обиколи стаята, като разнасяше телефона и слушалката. Отвори един дрешник до входната врата:

— Мокро палто. Мокра шапка. Липсва шлифер. Липсва чадър. Няма куфарче. Прибрал се е измокрен, преоблякъл се е и отново е излязъл с куфарчето си, в което предполагам е била папката с плановете на „Свети Патрик“.

— И какъв цвят са, следователно, очите му? Добре де, приемам го. Къде, според теб, е отишъл?

— Вероятно е излязъл с някой, който е имал добре изработени документи и правдоподобна история. Някой, който е влязъл ненасилствено в апартамента.

— Сигурно някой фенианин, който го е намерил твърде късно, за да го заведе в катедралата.

— Може би. Но може и друг да не желае да се доберем до плановете и Стилуей.

— Странна работа.

— Помисли върху това, инспекторе. Междувременно изпрати екип криминолози и ми осигури свободна линия, за да мога да се обадя на Джак Фъргюсън.

— Добре, но се връщай по-бързо. Шрьодер започва да става нервен.

Бърк затвори, взе чашата с бърбън и тръгна да обикаля апартамента. Нищо друго не разкриваше твърди улики, обаче той започна да добива усещането, че опознава стария архитект. Не е тип, който би излязъл под студената лапавица, освен ако дългът не го налагаше. Телефонът иззвъня. Бърк вдигна, даде на оператора номера на Фъргюсън и му нареди:

— Обади се след десет минути. Ще трябва да позвъня още на едно място. След шест позвънявания някой вдигна слушалката и се чу неувереният глас на Джак Фъргюсън.

— Ало?

— Бърк се обажда. Бях си помислил, че ще трябва да викам следователя, който се занимава със смъртните случаи.

— Като нищо. Къде, по дяволите, се изгуби?

— Бях зает. Изглежда тази година ще получиш наградата за най-добър шпионин.

— Задръж я за себе си. Защо не се обади. Чаках да ми позвъниш…

— Не ти ли се обадиха от моята служба?

— Да, колко мило от тяхна страна. Казаха, че съм белязан. От кого трябва да се пазя?