Нелсън Демил - Катедралата

Тялото на монсеньор се напрегна.

— Но ако полицията и моята служба, и хората във Вашингтон решат, че продължаването на преговорите не е възможно, и че има ясна и непосредствена заплаха за живота на заложниците… Вие и епархията ще застанете ли зад нашето решение да се изпратят вътре полицаи от службата за бързо реагиране?

Монсеньор Даунс стоеше неподвижен и не отговаряше. Шпигел помоли Белини:

— Дайте на монсеньор копие от съобщението. Даунс взе листа и го прочете, после я погледна.

— Ще трябва да попитам архиерейския наместник. Не мога да поема такава отговорност сам.

Той се обърна и напусна стаята. Робърта Шпигел продължи:

— Всеки път, когато открием нова страна на този проблем, разбирам колко много подценяваме Флин. Отрязал е всички пътища около нас и докато времето ни се изплъзва, става все по-ясно, че най-лесният начин на действие е капитулацията. Нашата, не на Флин.

Лангли каза:

— Дори и капитулацията не е толкова лесна. Ние може и да се предадем, но то не означава, че Вашингтон, Лондон или Дъблин ще го направят. Комисар Рурк се обърна към Белини:

— Капитане, единственото, което можем да направим самостоятелно, без ничие разрешение, освен това на кмета, е да атакуваме.

Белини отговори:

— То винаги е най-лесното решение, сър. Изпълнението е трудното.

— Добивам впечатлението, че сте се отказали от преговорите — се обади Лангли. Всички го погледнаха. Бърк заговори:

— Капитане, ти все още си оставаш най-голямата ни надежда. Ако има среден път между нашата капитулация и нападението, сигурен съм, че ще го намерим. Брайън Флин обаче е категоричен, че няма среден път, а мисля, че той казва истината. Срокът ни е до зори, иначе всички са мъртви.

Морийн гледаше как Хики говори с кардинала и отец Мърфи в изповедалнята. Тя каза на Бакстър:

— Разпитва ги за звънеца и за първото съобщение. Бакстър кимна, после се изправи.

— Хайде да се поразходим малко, за да си раздвижим краката. И ще си поговорим.

Тръгнаха към трона и изминаха около четирийсет фута. После се върнаха обратно. Докато вървяха, Бакстър наклони глава.

— Погледни там, месинговата плоча. Морийн бързо погледна към олтара. От другата страна на стълбището за ризницата се намираше плочата, през която бяха слезли с куфарите Хики и Мегън Фицджералд. Бакстър огледа цялата дължина на катедралата.

— Започнах да разсъждавам за тази сграда. Когато Хики и Фицджералд излязоха оттам, по ръцете и коленете им имаше пръст. Значи, това е нещо като нисък тунел, колкото да пълзиш. Сигурно има големи пространства, които са лошо, или изобщо не са осветени. Тук разполагаме с пространство, голямо колкото район, заключен между две преки. Можем да изчезнем в него. Ако успеем да повдигнем бързо тази плоча и да се спуснем, няма начин да ни изкарат оттам. Докато вървяха обратно, плочата от дясната страна на олтара отново дойде пред погледа им. Морийн рече:

— Даже и да успеем да се спуснем долу, преди да ни застрелят, пак няма да сме свободни и никой отвън няма да знае, че сме там.

— Но ние ще знаем, че не сме тук, горе. Тя кимна:

— А то е по-важно, нали така?

Вървяха мълчаливо няколко минути, после Морийн попита:

— Как смяташ да го направим? Бакстър нахвърли плана си.

Отец Мърфи и кардиналът влязоха в светилището, и Морийн и Бакстър забелязаха, че двамата свещеници са пребледнели. Отец Мърфи погледна първо единия, после другия, и предположи:

— Хики знае, разбира се. Кардиналът се обади:

— Нямаше да имам нищо против да се опитаме да изпратим съобщение — той погледна всички строго. — Трябва да ме държите в течение на плановете си.

Бакстър кимна:

— Точно това смятаме да направим, Ваше високопреосвещенство. Обмисляме план за бягство. Искаме и вие двамата да дойдете с нас. Кардиналът поклати глава и каза натъртено:

— Моето място е тук — за момент потъна в размисъл: — Но съм готов да ви дам благословията си. — Той се обърна към отец Мърфи. — Ако желаеш, ти също можеш да вървиш. Мърфи поклати глава отрицателно и каза на Морийн и Бакстър:

— Няма да тръгна без Негово високопреосвещенство. Но ще ви помогна, ако мога.

Морийн огледа тримата мъже.

— Добре. Да обмислим детайлите и да разчетем времето. — Погледна часовника си. — Тръгваме в девет часа.

Капитан Белини попита монсеньор Даунс, който влизаше в офиса:

— Намерихте ли вече плановете на катедралата? Монсеньор поклати глава.

— Търсят тук и в сградата на епархията. Мисля, че никога не сме имали комплект в архива.