Нелсън Демил - Катедралата

Тя се изправи от стола:

— Сестра ми? защо?…

— Кугън казва, че тя също е била там. Вие, сестра ви, и приятелят й, Брайън Флин.

— Това е подла лъжа!

— Защо някой би предал съучастниците си и после би излъгал кой е извършил убийствата?

— Защото той застреля тези войници.

— Имаше куршуми от два калибъра. Можем да осъдим двама души за убийство, които и да са двама. Затова защо не ме оставите да се досетя кой на кого какво е сторил?

— Изобщо не ви интересува кой е убил тези войници. Искате да обесите Флин.

— Някой трябва да бъде обесен.

Но майор Мартин нямаше намерение да обесва който и да е от тях и да създава още ирландски мъченици. Той искаше да доведе Флин в Лонг Кеш, където можеше да измъкне цялата информация за временната ИРА. После можеше да пререже гърлото на Брайън Флин с парче стъкло и да нарече това самоубийство. Продължи:

— Да приемем, че избегнете примката на палача. Да приемем, че спасим и сестра ви, което не е много вероятно. Помислете, ако обичате, госпожице Малоун, как ще делите килията със сестра си до края на живота си. На колко години сте? Нямате двайсет. Месеците, годините минават бавно. Млади момичета пропиляват живота си… и за какво? За една философия? Останалият свят ще продължи да живее и да обича, свободен да си тръгва и да се връща. А вие… най-лошото е, че Морийн поне е невинна. Вие ще бъдете причината тя да е там, защото не желаете да назовете приятеля й. А Флин ще си е намерил друга жена, разбира се. Кугън, да, Кугън ще е заминал за Лондон или Америка, да живее там и…

— Млъкнете! за Бога, млъкнете! — тя скри лицето в ръцете си и се опита да мисли, преди той да е започнал отново.

— Е, има един изход — той сведе очи към книжата си и отново ги вдигна. — Винаги има изход, нали? това, което трябва да направите, е да издиктувате признание, в което да назовете Брайън Флин като офицер от временната ИРА, какъвто е в действителност, и да кажете, че е убиец на сержант Шелби и редник Хардинг. След това ще бъдете съдена като съучастник и ще бъдете освободена след… да речем, седем години.

— А сестра ми?

— Ще напишем съдебно постановление за нейното задържане само като съучастник. Тя ще напусне Ълстър и никога няма да се завърне. Няма да я търсим и няма да настояваме пред никоя страна за екстрадирането й.

Но тази уговорка е валидна, само ако открием Брайън Флин — той се наведе напред. — Къде е Брайън Флин? — Откъде да знам, по дяволите? Мартин се облегна назад в стола си.

— Е, трябва да ви обвиним в нещо в рамките на деветдесет дни от арестуването. Такъв е законът, нали разбирате? Ако не открием Флин до деветдесет дни, ще ви обвиним в двойно убийство, може би и измяна. Затова, ако си спомните нещо, което ще ни заведе при него, моля ви, не се колебайте да ни кажете. — Замълча за миг. — Ще си помислите ли къде би могъл да е Флин?

Тя не отвърна.

— Всъщност, ако наистина не знаете, тогава сте безполезна за мен, освен ако… Виждате ли, сестра ви ще се опита да ви освободи, а с нея ще бъде Флин, затова може би…

— Няма да ме използваш за примамка, копеле такова!

— Не? Е, ще видим, нали така?

— Може ли да получа легло?

— Разбира се. Можеш да станеш. Тя се изправи:

— Има ли още гестаповски номера?

— Съжалявам. Не те разбрах — той стана от стола. — Надзирателката ще те отведе до килията. Лека нощ.

Тя се обърна и отвори вратата. Над главата й се спусна качулка, но преди това видя не надзирателката, трима млади мъже от Кралската полиция на Ълстър и трима ухилени парашутисти.

Брайън Флин погледна нагоре към моста Куинс, забулен от мартенската мъгла и тъмнина. Мъглата над река Лейгън се спускаше по осветената тук-там улица и увисваше между червените тухлени сгради на Бенк Роуд. Настъпил бе полицейският час и нямаше движение.

Морийн Малоун го погледна. Красивите му тъмни черти винаги изглеждаха зловещи нощем. Тя дръпна ръкава на мушамата си и погледна часовника.

— Минава четири. Къде, по дяволите, са?…

— Тихо! Чуй.

Тя чу ритмичните стъпки, идващи откъм Оксфорд Стрийт. Взвод на Кралската полиция на Ълстър се появи в мъглата и тръгна към тях, а те се свиха зад купчина газени тенекии.

Зачакаха в мълчание. Дишането им беше неравномерно, от устите им излизаха дълги валма пара. Патрулът мина и няколко секунди по-късно чуха воя на камион и видяха фаровете в мъглата. Камион на Белфасткия завод за газ спря при бордюра до тях и те скочиха вътре през отворената врата. Шофьорът, Рори Дивейн, насочи камиона бавно на север, към моста. Мъжът на седалката до тях, Томи Фицджералд, се обърна: