Нелсън Демил - Катедралата

Шийла не се съмняваше, че голям брой от тях бяха обвинени в някаква антибританска или антидържавна дейност. Някои действително бяха членове на ИРА. Една по-малка група може би бяха подпалвачи или атентатори… или убийци като нея. Имаше петдесет процента шанс да бъде освободена до деветдесет дни, ако не се разприказва и признае нещо. Но ако разполагат с нещо срещу нея — нещо толкова сериозно, като убийство… Преди да успее да събере мислите си и да формулира това, което щеше да им каже, някой постави на главата й качулка и беше изблъскана през врата, Която се затвори зад нея. Право в ухото й ревна глас:

— Казах да си кажеш името, кучко!

Тя се опита да отговори, но откри, че не може. Някой се изсмя. Друг изкрещя:

— Тъпа курва!

Трети викна в другото й ухо:

— Значи ти застреля две от нашите момчета, а? Ето, това е. Те знаят. Почувства как краката й започват да омекват.

— Отговори ми, малка уличнице!

— Н-н-не.

— Какво? Не ни лъжи, страхлива кучко! Харесва ти да убиваш мъже в гръб, а? Сега е твой ред.

Почувства как мушнаха нещо в тила й. Петлето падна и се чу силно металическо щракване. Тя подскочи и някой отново се разсмя:

— Следващия път няма да е празен, кучко!

Потта изби по челото й и попи в черната качулка.

— Добре. Вдигни си роклята. Точно така. Догоре! Вдигна поли и застана неподвижно. Смъкнаха панталона й до глезените.

След един час болка, обиди, унижения и циничен смях тримата, които я разпитваха, изглежда се отегчиха. Вече бе сигурна, че пипат наслуки и почти си представяше как я освобождават призори.

— Оправи се.

Тя отпусна болящите я ръце и се наведе да вдигне панталона си. Преди да се изправи, чу тримата да напускат стаята и да влизат двама други. Свалиха качулката от главата й и ярката светлина я ослепи. Мъжът, който бе свалил качулката, отиде настрани и седна извън полезрението й. Тя съсредоточи погледа си напред. Млад британски офицер, майор, седна зад малкото полево бюро в средата на стаята без прозорци.

— Седнете, госпожице Малоун!

Тя тръгна вдървено към табуретката пред бюрото и седна бавно. Хълбоците я боляха толкова силно, че би предпочела да остане права. Потисна едно хлипане и успокои дишането си.

— Да, ще имате на разположение легло, веднага щом свършим с това — усмихна се майорът. — Казвам се Мартин. Бартолъмю Мартин.

— Да… Чувала съм за вас.

— Наистина? Хубави неща, надявам се.

Тя се наклони напред и го погледна в очите:

— Слушайте, майор Мартин, бях бита и сексуално малтретирана!

Той изшумоля с някакви книжа.

— Ще обсъдим всичко щом свършим с това — и вдигна лист хартия. — Ето го. Обискът на стаята ви разкри наличието на пистолет и чанта с гелигнит. Достатъчно, за да вдигне във въздуха цял квартал — погледна я той. — Това е нещо прекалено ужасно, за да го държите в къщата на леля си. Страхувам се, сега тя също може да има неприятности.

— В стаята ми нямаше оръжие или експлозиви и вие го знаете.

Той забарабани нетърпеливо с пръсти по бюрото си.

— Дали са били там или не, не е важно, госпожице Малоун. Важното е, че в доклада се казва, че са намерени пистолет и експлозиви, а в Ълстър няма голяма разлика между реалността и обвиненията. Всъщност, те са едно и също. Следите ли мисълта ми?

Шийла не отговори.

— Добре — каза майорът, — няма значение. Онова, което е важно — продължи той, — е убийството на сержант Томас Шелби и редник Алън Хардинг.

Тя също го гледаше в очите и не показваше емоции, но коремът й се стегна. Бяха се добрали до нея и знаеше как.

— Мисля, че познавате Лайъм Кугън, госпожице Малоун. Ваш другар. Той предаде съучастниците си — странна полуусмивка мина по лицето му. — Боя се, че сте в ръцете ни.

— Щом знаете толкова много, защо вашите хора…

— О, те не са мои хора. Те са парашутисти. Служили с Хардинг и Шелби. Аз съм в разузнаването — гласът му стана по-доверителен. — Голяма късметлийка сте, че не са ви убили.

Шийла Малоун обмисли положението си. Дори според нормалните британски закони щеше да бъде осъдена по свидетелските показания на Кугън. Тогава защо беше арестувана, по закона за специалните правомощия? Защо си бяха дали труд да заложат в стаята й пистолет и експлозиви? Майор Мартин преследваше нещо друго.

Мартин се загледа в нея, после се прокашля: — За нещастие, в нашето просветено кралство няма смъртно наказание за убийство. Но ние ще опитаме нещо ново. Ще се опитаме да постигнем присъда за измяна. Мисля, спокойно можем да кажем, че временната ИРА, на която сте член, е извършила измяна спрямо короната. — Той сведе поглед към разтворената пред него книга: — „Действия, които съставляват измяна. Параграф 811, Водене на война срещу Суверена в кралството му“. Мисля, че попадате точно в този списък — придърпа книгата по-близо и прочете: — „Параграф 812, Същността на престъплението при измяна се състои в неизпълнение на задължението за вярност, дължима на Суверена“. А параграф 813 ми е любимият. Той просто гласи — погледна я, без да чете от книгата: — „Наказанието за измяна е смърт чрез обесване“. — Той наблегна на последните думи и потърси реакцията й, но такава нямаше. — Господин Чърчил, коментирайки ирландското въстание от 1916-а година, казва: „Зелена трева израства на бойното поле, но никога на ешафода“. Време е отново да започнем да бесим ирландските предатели. Първо вас. А до вас на ешафода ще бъде сестра ви Морийн.