Нелсън Демил - Катедралата

Ще хванеш автобус на магистралата. Ще се видим в Белфаст.

Шийла Малоун и Джордж Съливан отидоха бързо до колата, която ги чакаше извън пътя, и се качиха зад шофьора Рори Дивейн и куриера Томи Фицджералд.

— Да тръгваме — подкани Съливан.

— Къде е Лайъм? — попита неспокойно Дивейн.

— Потегляй — каза Шийла.

Колата изпълзя на пътя и се отправи на юг към Белфаст. Шийла извади от джоба си двете писма, които войниците й бяха дали да изпрати на семействата им. Ако я спрат на някоя барикада и Кралската полиция на Ълстър открие писмата… Тя отвори прозореца и изхвърли пистолета, после пусна писмата да се носят по вятъра.

Шийла Малоун скочи от леглото. На улицата се чуваше шум от двигатели и тропане на ботуши по паважа. Жителите на блоковете викаха от прозорците и удряха по капаците на кофите за отпадъци, за да известят тревога. Докато се опитваше да нахлузи панталона си под нощницата, вратата на спалнята отхвръкна и двама войници се втурнаха без да кажат нито дума. Струята светлина от антрето я накара да затвори очи. Парашутист с червена барета я притисна до стената и смъкна панталона от краката й. Другият вдигна нощницата й над главата и прокара ръце по тялото й, търсейки оръжие. Тя се завъртя и размаха юмруци срещу него:

— Махни мръсните си ръце…

Първият от войниците я удари в корема, тя се преви и легна на пода с нощница, усукана около гърдите. Вторият войник се наведе, сграбчи дългата й коса и я изправи на крака. Той проговори за първи път:

— Шийла Малоун, длъжен съм да ти съобщя, че си арестувана по Закона за специалните правомощия. Ако издадеш и един шибан звук, когато те водим към камионите, ще те превърна на пихтия.

Двамата войници я избутаха в антрето и надолу по стъпалата, чак до улицата, пълна с викащи хора. Всичко минаваше като в мъгла пред очите й, докато я влачеха към кръстовището, където бяха паркирани камионите. Гласове изкрещяваха обиди към британските офицери и Кралската полиция на Ълстър, която им помагаше. Едно момче извика: „Да го начукам на кралицата“. Жени и деца плачеха, кучета лаеха. Тя видя как един млад свещеник се опитва да успокои група хора. Покрай нея влачеха мъж в безсъзнание с окървавена глава. Войниците я вдигнаха и я хвърлиха в дъното на малък камион, пълен с дузина други пленници. Пред камиона стоеше полицай и размахваше голяма палка:

— Лягай, кучко, и си затваряй устата!

Тя легна до външната врата. Чуваше собственото си дишане в съвсем тихия камион. След няколко минути затвориха вратите и камионът потегли. Пазачът надвика шума на конвоя:

— Папата е шибан педераст!

Шийла лежеше до външната врата и се опитваше да се успокои. В тъмния камион няколко човека спяха или бяха в безсъзнание; някои плачеха. Пазачът продължи антикатолическата си тирада, докато камионът спря и вратата се отвори, разкривайки просторно, обляно със светлина място, опасано с бодлива тел и стражеви кули. Лонг Кеш, известен сред католиците от Северна Ирландия като Дахау.

Един войник ревна към вътрешността на камиона:

— Излизайте! Бързо! Движение!

Няколко човека се заблъскаха над и около Шийла и тя чу звуци от удари, викове и крясъци, докато слизаха от камиона. Един глас викна:

— По-леко! Аз съм стар човек.

Някакво момче, облечено в пижама, изпълзя през нея и тупна на земята. Сега полицаят започна да рита надолу всеки от тях като боклукчия, който изсипва сметта на бунището. Някой я дръпна за краката и тя падна на меката мокра земя. Опита да се изправи, но беше ритната.

— Пълзете, пълзете, копелета!

Вдигна глава и видя два реда парашутистки ботуши. Запълзя колкото можеше по-бързо между редиците, докато ударите се сипеха по гърба и хълбоците й. Няколко от мъжете подхвърлиха неприлични забележки, когато тя мина на четири крака, но ударите бяха леки, а мръсотиите — изречени от момчешки смутени гласове, от което всичко изглеждаше някак още по-неприлично.

В края на редиците двама войници я вдигнаха и я набутаха в дълъг хангар. Офицер с бастунче посочи към отворена врата, войниците я блъснаха на пода в малка стая и затръшнаха вратата. Тя огледа помещението, което представляваше кабина. Зад походна маса седеше надзирателка.

— Събличай се. Хайде, малка уличнице. Ставай и сваляй всичко.

След няколко минути беше съблечена и претърсена, и вече носеше сива затворническа рокля и затворническо бельо. Чуваше удари извън кабината и викове и крясъци, докато „реколтата“ от метежа биваше обработвана и трансформирана от спящи граждани в сиви уплашени затворници.