Нелсън Демил - Катедралата

Ще те чуя, когато над мен коленичиш, за да стоплиш с дъха си гроба студен. Наведи се и тихо кажи, че ме обичаш, и аз ще спя в мир, докато пак се съберем.

Бърк видя, че 69-и полк се изтегля. Когато и последната редица изчезна от мястото пред катедралата, усети, че диша по-леко. Потенциалните мишени вече не бяха струпани около катедралата, отново бяха разпръснати — някои по стъпалата, някои на малки групи заедно с полка, трети потеглиха в лимузини към парадните трибуни пред парка, а други — на път към домовете си или летищата.

В задните редици на 69-и Бърк видя ветерани от полка в цивилни дрехи, маршируващи като отделен взвод. Зад тях вървяха гайдите и тъпаните на полицейския оркестър „Емърълд Съсайъти“. Килтовете им се развяваха, гайдите пищяха, а тъпаните биеха военен марш. Начело на този оркестър Финбар Дивайн, техният доживотен диригент, вдигна масивния си жезъл и нареди да свирят „Дани бой“, докато минаваха покрай катедралата. Бърк се усмихна. Сто деветдесет и шест маршируващи оркестри щяха да свирят днес „Дани бой“ за кардинала. Каква комбинация от силата на пресата и случайната забележка на кардинала. Преди денят да е свършил, Негово високопреосвещенство щеше да съжалява, че някога е чул тази песен и щеше да моли Бог никога да не я чуе до края на живота си.

Бърк се присъедини към групата на старите ветерани зад 69-и полк. Следващото най-вероятно място, където можеше да се очакват неприятности, бяха парадните трибуни на Шейсет и четвърта улица. Там мишените отново щяха да бъдат струпани като примамливо узрял плод. Освен това в деня на Свети Патрик най-бързият начин да се изнесеш от центъра на града беше да участваш в парада.

Възвишенията и оголените скали в Сентръл парк бяха пълни с народ. Имаше няколко човека, покатерени на дървета.

Полковник Лоугън знаеше, че сега хиляди хора бяха тръгнали след него. Можеше да долови токовете, които минаваха през полка му и се предаваха назад към цялата върволица на парада. Дори последният взвод от стари ветерани на ИРА бе уловил темпото и духа. Измръзнали и уморени, старите войници щяха да минат сред настъпващия мрак покрай зрителите, които щяха вече да бъдат преситени, изморени и пияни.

Лоугън видя как присъстващите политици напускат парада и се отправят към празничните трибуни, за да заемат местата си. Той издаде обичайната заповед „Глави наляво“, минаха покрай трибуните и поздравиха. Сега, когато задачата му бе изпълнена, можеше да диша по-леко.

Патрик Бърк се отдели от парадния строй при Шейсет и четвърта улица, проправи си път през тълпата и влезе през задната врата на фургона, където беше подвижният полицейски щаб. Един телевизор излъчваше новинарска програма, която отразяваше парада. Имаше три радиостанции, всяка настроена на различен канал, които пропукваха в полумрака. На малки табуретки седяха няколко души, обслужваха електрониката и бяха заети с писане.

Бърк позна сержант Джордж Бърд от Бюрото на специалните служби.

— Големият Бърд.

Бърд вдигна глава от едната радиостанция и се засмя,

— Патрик Бърк, бичът за ирландските революционери, защитник на вярата.

— Върви на майната си, Джордж — и той запали цигара.

— Четох доклада ти тази сутрин. Какви са тия финигани? Какво искат?

Бърк се отпусна на една табуретка.

— Фениани.

— Фениани, финигани… Все тая. Кои са те?

— Фенианите са били група ирландски воини и поети. Около 200 години след Христа. През 19-и век също е имало ирландска антибританска партизанска армия. Те също наричали себе си фениани.

Бърд се изкиска:

— Това не са ли малко остарели разузнавателни данни, Бърк? Сигурно си ги изровил на „Пълийс Плаца“.

— Бяха заведени по едно и също време с твоето досие. Бърд изпухтя и се облегна назад.

— Ами кой е този Фин Мак… някой си?

— Първият предводител на фенианите. Мъртъв е от хиляда и седемстотин години.

— И сега новият използва името му като псевдоним?

— Така мисля.

Бърд започна да слуша радиосъобщенията. Докладваха командните постове, разположени в двете посоки на булеварда. Постът до Презвитерианската църква на Петдесет и четвърта улица докладва, че всичко е спокойно. Същото съобщиха и от другия пост, намиращ се на дванайсетия етаж на Дженеръл Мотърс билдинг. Подвижният щаб при катедралата също докладва, че няма произшествия. Бърд вдигна радиофона, поколеба се за миг, после каза тихо:

— Подвижен на Шестдесет и четвърта. Всичко е спокойно около трибуните. Край. — Постави обратно радиофона и се обърна към Бърк: — Прекалено спокойно ли ти се струва?