Нелсън Демил - Катедралата

— В такъв случай не е лошо да отидем там.

Бърк позна сградата, без да поглежда към нея. Видя двама огромни полицаи от Тактическите сили, застанали на няколко ярда от входа с ръце зад гърба. Мартин мина покрай тях, отвори вратата и я задържа. Бърк влезе в голямото мраморно фоайе и забеляза четирима мъже от Специалните служби, разположени на стратегически места. Мартин тръгна бързо към дъното на фоайето, където каменна преграда скриваше асансьорите на сградата. Вратите на асансьора се плъзнаха настрани и двамата влязоха в него. Бърк се протегна и натисна бутона за деветия етаж. Мартин се усмихна:

— Благодаря.

Бърк огледа мъжа. Беше застанал в класическата поза за пътуване с асансьор — разкрачени крака, ръце зад гърба, глава извита нагоре, зает да следи нарастването на светещите числа. Въпреки ранга му, няма нищо военно в Бартолъмю Мартин, мислеше си Бърк. По-скоро прилича на актьор, който се приготвя да се вживее в трудна роля. Не бе постигнал контрол над устата си. Тя беше твърда и упорита, въпреки усмивката. Може би даваше представа какво представлява човекът в действителност.

Асансьорът спря и Бърк последва майора в коридора. Мартин кимна на някакъв мъж отляво, облечен в син блейзър с лъскави жълти копчета.

На стената в коридора, точно срещу Бърк, се намираха кралският герб и силно излъскана бронзова табела с надпис: „БРИТАНСКИ ИНФОРМАЦИОННИ СЛУЖБИ“. Нямаше знак, който да показва, че именно тук се намират шпионите, но никое консулство или информационен център на посолство, не го декларираха открито. Бърк последва Мартин в просторна стая. Руса секретарка, облечена в син костюм от туид, в тон с плаката на Конкорд зад гърба й, се изправи при тяхното приближаване и поздрави с ясен британски акцент:

— Добро утро, господин майор.

Мартин поведе Бърк през врата точно зад бюрото, през стая за разчитане на микрофилми в малка дневна, обзаведена в по-традиционен стил, отколкото останалата част на това място. Единственият детайл, който подсказваше, че то е правителствена служба, бе голям туристически плакат, който изобразяваше черно-бяла крава, застанала насред слънчева поляна. Надписът гласеше: „Открийте тишината и спокойствието на английското село“. Мартин затвори вратата, заключи и окачи палтото си на права закачалка.

— Седнете, лейтенант.

Без да свали сакото си, Бърк отиде до шкафа отстрани и извади запушалката на голяма гарафа. Помириса я, после си наля питие. Огледа добре обзаведената стая. За последен път бе идвал в консулството седмица преди деня на Свети Патрик миналата година. Тогава беше с някой си полковник Хейс. Бърк се облегна на шкафа.

— Е, какво можете да направите за мен?

— Мисля, доста — усмихна се майор Мартин.

— Добре.

— Вече дадох на инспектор Лангли доклад за някаква група, наречена фениани, водена от някой си Фин Макмейл. Виждали ли сте този доклад?

— Уведомиха ме за подробностите.

— Добре. Тогава знаете, че тук днес може да се случи нещо.

Майор Мартин се наведе напред.

— Аз работя в тясно сътрудничество с ФБР и ЦРУ, но бих желал да работя по-близо и с вашите хора, да разменяме информация. ФБР и ЦРУ ни казват неща, които не казват на вас, но аз бих могъл да ви информирам за техния напредък, както и за нашия. Вече помогнах на вашите военни разузнавателни служби да направят досиета на членове на ИРА и осведомих разузнавателната служба на Държавния департамент за проблема.

— Не сте си губили времето.

— Да. Нали разбирате, в тази работа съм нещо като клирингова къща, институцията, която изравнява сметките. Британското разузнаване знае за ирландските революционери повече от всеки друг, а сега, струва ми се, вие се нуждаете от тази информация. Имаме възможността да ви направим услуга.

— Каква е цената?

Майор Мартин си играеше със запалката на масичката за кафе.

— А да, цената. Искаме по-пълна информация от вас в бъдеще за членовете на ИРА тук, в Ню Йорк. Откъде се снабдяват с оръжие. Как набират парични средства. Такива неща.

— Струва ми се справедливо.

— Така е.

— А какво се иска от мен по-специално? Майор Мартин го погледна:

— Просто исках да ти съобщя всичко това. Да се срещнем. — Мартин се изправи. — Виж, ако искаш да предадеш информация директно на мен, обади се тук и попитай за господин Джеймс. Има човек, който ще приеме съобщението и ще ми го предаде лично. И аз ще ти оставям съобщения тук. Може би неща, които можеш да предадеш на Лангли, като свое откритие. Ще събереш някакъв актив. То ще те направи да изглеждаш много добър в работата си.