Нелсън Демил - Катедралата

— Да, много специално — отвърна на глас тя. — Пуснах ги в скапания клозет.

Поседя там няколко минути, продължавайки въображаемия си разговор с него. Разбра колко много й липсва и как иска да чуе отново гласа му. Беше едновременно развълнувана и уплашена от мисълта, че той е наблизо и ще я открие.

Телефонът до нея иззвъня. Остави го да звъни дълго, преди да вдигне слушалката.

— Морийн? Наред ли е всичко? — Беше Маргарет Сингър. — Да дойда ли да те взема? Трябва да сме в Ирландския павилион…

— Слизам веднага.

Затвори и започна да се изправя бавно от фотьойла. Прием в Ирландския павилион, после присъствието й на стъпалата пред „Свети Патрик“, шествието и парадните трибуни в края на деня. След това благотворителна вечеря, организирана от ирландското културно общество за децата на Ирландия. После летище „Кенеди“. Колко много забавления в името на това, хората да бъдат утешени за опустошенията от войната. Възможно е само в Америка. Само американците могат да превърнат Апокалипсиса в танцова забава.

Мина бавно през дневната и влезе в спалнята. На пода видя едничък зелен карамфил и коленичи, за да го вдигне.

Патрик Бърк надзърна от телефонната кабина в сумрачния интериор на „Блеърни стоун“, който се намираше на Трето авеню. На стъклото на бара имаше залепени картонени детелини, а от тавана висеше пластмасова шапка, каквато носеше популярен вълшебник от ирландските фолклорни приказки. Бърк набра директен номер на „Пълийс Плаца“.

— Лангли?

Инспектор Филип Лангли, шеф на отдела за разузнаване в полицейското управление на Ню Йорк, отпи от кафето си.

— Получих доклада ти за Фъргюсън.

Лангли погледна надолу от прозореца на тринайсетия етаж към Бруклин Бридж. Мъглата над морето започваше да се разсейва.

— Ето какво, Пат. Тук започваме да откриваме някои късчета от мозайката, и картинката, която се очертава, не е никак приятна. Във ФБР са получили сведения от информатори в ИРА, че група ренегати от Ирландия са се разшетали из Ню Йорк и в средите на бостънската ИРА, опипват почвата да видят дали могат безпрепятствено да направят в тази страна нещо, което са планирали.

Бърк изтри врата си с кърпичка.

— Както казват старите кавалеристи, виждам много следи от копита, които отиват, но нито едно не се връща.

Лангли каза:

— Разбира се, нищо не сочи директно Ню Йорк или деня на Свети Патрик…

— Има един закон, който гласи, че ако си представиш най-лошото нещо, което може да се случи, в най-лошия възможен момент, то непременно се случва. Денят на Свети Патрик е един кошмар при възможно най-добрите обстоятелства. Той е Марди Гра и Денят на падането на Бастилията, взети заедно. Така че ако съм шеф на ирландска група ренегати и искам да направя голям удар в Америка, бих го направил в Ню Йорк, на седемнайсети март.

— Разбирам. Как смяташ да подходиш към това?

— Ще започна с изравянето на стари познанства. Ще обходя баровете. Ще слушам какво говорят патриотите в тях. Ще ги черпя. Ще купувам хора.

— Действай внимателно! Бърк затвори и отиде до бара.

— Какво да бъде?

— Едно малко — постави банкнота от двайсет долара на бара. Познаваше бармана, гигант на име Майк. Бърк вдигна питието си и остави рестото на бара. — Да те черпя ли едно?

— Още е рано.

Барманът не бързаше да се отдалечи. Знаеше кога някой иска нещо. Бърк мина на лек ирландски акцент. — Търся едни приятели.

— Иди на църква.

— Там няма да ги намеря. Братята Фланегън. Еди и Боб. Също Джон Хики.

— Техен приятел ли си?

— Виждаме се всяка година на седемнайсети март.

— Тогава би трябвало да знаеш, че Джон Хики е мъртъв, мир на праха му. Фланегън се върнаха в родината си, вече има година. Сега пий и да те няма! Тук няма да намериш приятели.

— Това ли е барът, откъдето изхвърлят през прозореца по един пиян на всеки празник на Свети Патрик?

— Ще бъде, ако не се чупиш — очите му бяха спрени неподвижно върху Бърк.

Среден на ръст мъж, със скъпо палто, внезапно се появи от едно сепаре и застана до Бърк. Каза тихо с британски акцент:

— Може ли да поговорим?

Бърк погледна мъжа, който кимна с глава към вратата. Двамата излязоха навън. Мъжът го поведе през улицата и спря на ъгъла.

— Казвам се майор Бартолъмю Мартин и съм от Британското военно разузнаване — извади дипломатическия си паспорт и военната си карта.

Бърк изобщо не ги погледна.

— Това не означава нищо.

Мартин махна към един небостъргач по средата на две пресечки.