Дейвид Морел: Единственият оцелял

— Анархисти. — Ръководителят на кризисния екип се замисли над думата. — Добре подбран израз.

— Ал предложи на началника на полицията да го вмъкне в изявлението си — каза армейският генерал.

— Обаче началникът нямаше представа какво е станало — обади се военният аналитик. — Абсолютно успешна операция.

Екипът се допълваше от още двама подполковници и висока жилеста жена. Споменатата от генерала Ал (галено от Алиша) бе облечена в каки костюм с панталон, приличен на униформа. Заедно с всички останали тя седеше в облицованата с тъмна ламперия всекидневна. Столовете им с високи облегалки бяха наредени пред огромен екран, върху който мощният лъч на видеопрожектора зад тях показваше записани от въздуха кадри от кризата.

Репортажът на Ен Би Си току-що бе свършил. Започна синтезирана версия на Си Ен Ен. Най-напред показаха сбит репортаж от безредиците от първия ден. Протестиращите заемаха целия път от стадион „Буш“ и сградата на Федералния съд до огромния Америка Сентър, където се провеждаше конференцията на Световната търговска организация. До вечерта центърът на Сейнт Луис бе парализиран. На екрана се виждаше ясно как протестиращите трошаха всички прозорци, попаднали пред погледите им. Обръщаха колите по пътя си и ги палеха. Пламъците проблясваха в пръснатите по тротоара парчета стъкло.

Подбраните от редактора кадри от втория ден показаха още повече протестиращи, изпълнили улиците и чупещи кой каквото намери. На свиканата пресконференция кметът обяви извънредно положение и заповяда гражданите да избягват централната зона на града.

Обаче на третия ден градската полиция, заедно с щатската и Националната гвардия, имаше числено превъзходство и организира контраатака. На екрана се виждаше как с помощта на сълзотворен газ те насочват протестиращите по „Маркет“, „Честнът“ и други централни улици към Мемориъл Парк. Там, в зелените площи около извисяващата се над главите им Гейтуей Арч, отстъпващите тълпи стъпкаха палатковия лагер, който си бяха устроили.

Един от кадрите показваше бързо и разтревожено говорещ репортер, докато над главата му камерите, наблъскани в един хеликоптер, следяха неотстъпно как тълпите биват изтласквани отвъд арката. Протестиращите хвърляха камъни и бутилки към неуморно настъпващите полицейски части. Една от бутилките бе пълна с някаква течност и в гърлото й бе напъхан парцал. Намираше се в ръцете на млад човек и в момента, в който тя полетя, камерата я проследи как описва дъга, разбива се и избухва в пламъци. „С противогазите, каските, щитовете и защитните си брони, полицаите приличат на «армия от робокопи»“, каза задъхано репортерът. Без да обръща внимание на пламтящия бензин и камъните, полицията изстрелваше флакони със сълзотворен газ. Около протестиращите се кълбеше толкова много дим, че едва се виждаха.

Камерата започна да показва екшъна вече от палубата на един шлеп в Мисисипи. Залитайки, превити одве и кашляйки, протестиращите изплуваха от облаците дим. Гневът, изписан по лицата им само преди минути, бе заместен от ужас. В мъглата се гмурнаха полицаи с противогази и въоръжени с палки, заудряха когото сварят, пробивайки си път напред с щитовете. Задъхани от непрестанната кашлица и със замъглени от сълзи очи, протестиращите изпадаха в паника и се хвърляха да бягат в единствената посока, която им бе оставена — в Мисисипи. Водата закипя от усилията на хиляди паднали вътре да се задържат на повърхността, а в това време черните фигури на полицаите се доближиха до брега и се подредиха по цялото протежение на парка да пазят.

— Сигурен съм, че забелязахте младежа, който хвърли коктейла „Молотов“ — каза генералът. — Някои либерални коментатори твърдят, че е от цяла група агитатори. Говори се, че корпорациите, чиято политика сега се критикува, плащали на мутри, за да подстрекават към насилие. Полицията, разбира се, отвръща на насилието и на легитимно протестиращите просто се налага да се отбраняват, като по този начин се превръщат в размирници и дискредитират каузата си.

— Цяла конспирация — въздъхна началникът на кризисния екип. — Винаги има някаква конспирация. Но в този случай са прави. Само дето не е точно такава, каквато те си представят.

Генералът кимна.

— И всички го виждат по телевизията. По всички канали. Ясно като бял ден. Обаче никой нищо не забелязва.

— Както казах… — Военният аналитик се поклони леко в знак на уважение към четиримата мъже и жената. — …абсолютно успешна операция.