Дейвид Морел - Единственият оцелял

Полузаслепен от леещия се неспирно дъжд, Кавано отвори вратата. Той се промъкна вътре, седна на дясната седалка, опря крака в кормилната колонка и хванал с две ръце волана, го нави рязко и с всичка сила към себе си. Блокиращото устройство се счупи и воланът вече можеше да се върти свободно. Той дръпна ръкохватката за отваряне на капака и отново излезе навън, за да го вдигне. От кормилната колонка навън в двигателя излизаше дебел сноп жици. Знаейки кои точно кабелчета му трябват, той извади от яката си една безопасна игла, прободе две от тях и щракна иглата, затваряйки веригата. Двигателят изръмжа и запали.

Звукът му накара мъжете да се спуснат насам и гласовете и стъпките им загърмяха съвсем наблизо.

Без вече да се старае да ле вдига шум, Кавано тресна капака на двигателя и набута Прескот в колата.

— Сложи си колана!

Блъсна лоста за скоростите на първа и настъпи газта.

— Свали си стъклото!

Ръждясалата кола изненада Кавано, като се стрелна напред със смайваща готовност. Някой явно се грижи за тоя двигател, мина му бегло през ума.

— Свали си стъклото! — викна отново Кавано и Прескот, вече явно дошъл на себе си, се подчини. — Изхлузи се към пода! — Кавано извади пистолета си.

Предницата се заби в портата, фаровете се пръснаха и дясното крило на портата се завъртя като бясно на пантите си. Насочил пистолета през отвореното дясно стъкло, Кавано стреля по двамата мъже, които бяха най-близо. Те тъкмо бяха тръгнали да проверяват портата. Виждайки как тя се отваря с трясък, те за миг застинаха изненадани и сега се хвърлиха встрани, подгонени от куршумите на Кавано.

Затворът на пистолета остана отворен. Пълнителят бе празен. Завивайки рязко вляво, за да избегне среща с други убийци, Кавано не можеше да освободи ръцете си, за да зареди пистолета с последния пълнител, висящ от колана му. Налагаше се да разчита на колта, който бе взел от Прескот.

Измъкна го от колана си и го сложи между двете седалки. Засега нямаше да може да стреля. Бе твърде зает да управлява колата, която бясно поднасяше ту на една, ту на друга страна по мократа и омазана с машинно масло настилка. Дъждът се изливаше с такава ярост върху предното стъкло, че той едва виждаше тясната улица пред себе си. С лявата си ръка трескаво заопипва около кормилната колонка, завъртя лостчето на чистачките и откри, че работи само едната — тази пред шофьора. И то само на една скорост — най-бързата.

Докато чистачката се мяташе като обезумяла напред-назад, задното стъкло бе пробито от куршум, който излезе през покрива точно над главата на Кавано. Той също се изхлузи надолу, гледайки напред над ръба на таблото, като се стараеше да представлява колкото е възможно по-малка мишена, макар да знаеше, че ако куршумът влезе през багажника, имаше вероятност да мине през него, да пробие задната и предната седалка и пак да го стигне.

Не го бе грижа дали ония стрелят по резервоара, който според бензиномера бе три-четвърти пълен. Вярно, от евентуалните дупки по него можеше да изтече гориво, но щом не стреляха с трасиращи куршуми, опасност от експлозия нямаше. Тези басни, как резервоарите се подпалваха от обикновени куршуми, можеха да се видят само по филмите. Ако изобщо резервоарът играеше някаква роля в такива ситуации, тя бе да спира куршумите да не влязат в купето.

Най-доброто решение за ударната група бе да стреля в гумите. Но дори и тогава щетите щяха да бъдат далеч по-малки, отколкото би могло да се очаква. Изстрел от пушка или откос от автомат можеше да пръсне гумата на парчета. Но ако куршумът е от късоцевно оръжие, гумата обикновено задържаше въздух за около седем-осем километра — разстояние, което би позволило на Кавано да избяга от преследвачите. А ако се наложеше (беше му се налагало два пъти), щеше да продължи да кара по голи джанти.

Още един куршум проби задното стъкло. Този път мина през цялото купе и изхвръкна през предното стъкло. Кавано го усети как свирна покрай главата му. Усети полъха от него. Но нямаше време да мисли, че е минал на косъм, нямаше време да мисли и за Прескот, който се бе свил толкова плътно до пода, колкото му позволяваше коремът.

Единствената му грижа в момента бе да се взира през дъжда и лудо мятащата се наляво и надясно чистачка и да настъпва газта. От една странична улица изхвръкна черна дълга кола и с поднасяне спря, затваряйки пресечката напред. От нея наизскачаха въоръжени мъже и насочиха пистолетите си иззад колата. Но преди да започнат стрелбата, им стана ясно, че вместо да устроят клопка на Кавано, те я бяха устроили за себе си, защото той нямаше време да спре. Увереността по лицата им бе заменена от паника и всички се пръснаха към сградите от двете страни.