Джанет Еванович - Право в десетката

— Така си е.

Баба си погледна часовника.

— Вече е време да ме закараш до вкъщи. Следобед имам час във фризьорския салон и не искам да закъснявам. Имам адски много теми за приказки днес — престрелката и какво ли не още.

Това ми прозвуча добре, тъй като не изпитвах желание да се пазаря със Склар в присъствието на баба. Всъщност бих предпочела да го направя и без Лула, но не вярвах, че може да се получи. Насочих буика към Бърг и се понесох напред. Оставих баба пред дома на родителите ми. Колата на сестра ми беше паркирана отпред.

— Планират сватбата — обясни баба. — И аз би трябвало да съм там, но нямам сили. Тази сутрин прекараха два часа в обсъждане на тоалета на госпожа Сладка тиквичка. Не знам как издържа майка ти. Тази жена има търпението на светица.

— А кой е господин Сладка тиквичка? — попита Лула.

— Албърт Клоун. Двамата с Валери ще се женят.

— Това е страшно! — изохка Лула.

Магазинът „Тойота“ на Мелвин Биаблоти заемаше цялото разстояние между две пресечки на улица „Броуд“. Не беше най-големият, нито най-хубавият магазин в щата, но според клюкарките в Бърг носеше достатъчно, за да изпраща Мелвин и жена му на морско пътешествие всеки февруари и да осигури работа на зет му.

Паркирах на запазено за клиенти място и двете с Лула тръгнахме да търсим Склар.

— Ама че грозна изложбена зала — изсумтя Лула. — Трябва да си купят нов мокет. А и какви са тия гадни пластмасови столове? За момент си помислих, че съм се върнала в офиса.

Тип в спортно сако се повлече към нас. Нужни ми бяха няколко секунди, за да позная Марти Склар. Беше по-нисък, отколкото го помнех. Косата му оредяваше. Носеше очила, а шкембето му бе придобило страховити размери. Марти не остаряваше красиво.

— Стефани Плъм — ухили се той. — Спомням си те. Джо Морели пишеше поеми за теб по стените в мъжката тоалетна.

— Да, а сега живея с него.

Склар докосна устната ми с пръст.

— Значи всичко написано е вярно — отсъди той.

Хвана ме неподготвена. Не очаквах докосването. Плеснах го по ръката, но бе прекалено късно. Пфу! Имах нужда от промивка на устата. От дезинфектант. Трябваше бързо да се прибера у дома и да се изкъпя.

— Хей — каза Лула. — Я не я пипай. Не ти е казвала, че можеш да я пипаш. Не я чух да ти дава разрешение. Дръж си гадните ръце до себе си.

Склар се вторачи в Лула.

— Ти пък коя си?

— Аз съм Лула. А ти, по дяволите, кой си?

— Аз съм Марти Склар.

— Аха.

Опитах се да не мисля за гнусното докосване на Склар.

— Слушай, Марти — започнах. — Искам да поговорим за Сладката Сали.

— Какво за него?

— Мислех си, че няма да е лошо да оттеглиш обвинението. Оказа се, че той има страхотен адвокат, който откри доста очевидци на случилото се. И всички те твърдят, че си свалял Сали.

— Той ме удари с китарата си.

— Вярно е, но си мислех, че нямаш желание всички в Трентън да научат за сексуалните ти мераци.

— Какви сексуални мераци?

— Свидетелите заявиха, че си искал да правиш секс със Сали.

— Лъжа! Само се закачах с него.

— Това ще прозвучи по друг начин на делото.

— Делото ли?

— Да. Сали вече има адвокат. А свидетелите…

— Мамка му!

Погледнах си часовника.

— Ако се задвижиш бързо и звъннеш по телефона, може да успееш да спреш процеса, преди да е станало прекалено късно. Тъст ти никак няма да се зарадва, когато научи, че си свалял някакъв травестит.

— Да — подкрепи ме Лула. — Това е двойна изневяра. Щял си да измамиш жена си с травестит. Тъстовете мразят подобни неща.

— Как се казва тоя страхотен адвокат? — попита Склар.

— Албърт Клоун.

— И е добър? Никога не съм чувал за него.

— Страхотна акула е. Нов е в района — излъгах, без да ми мигне окото.

— А теб какво те интересува тази история? — поинтересува се Склар.

— Просто се държа приятелски, Марти. Все пак бяхме съученици.

След тези думи излязох от магазина. Лула не проговори, докато не напуснахме паркинга.

— Сестро, страхотна лъжкиня си! — изкрещя тя възхитено. — Върхът си! Едва не си докарах хемороиди, докато се мъчех да си сдържа смеха. Не мога да повярвам колко си добра в лъжите. И преди съм те виждала да го правиш, но днес бе направо вдъхновена.

Изминах светкавично две пресечки и спрях пред „Събуей“.

— Чудесно място за ядене — отбеляза Лула. — Имат от онези диетичните сандвичи. Нискокалорични. Можеш да свалиш няколко кила, ако редовно се храниш тук. Колкото повече ядеш, толкова повече отслабваш.