Джанет Еванович - Право в десетката

Профучах през центъра на града и завих по улица „Старк“. Беше ужасна още в началото и се влошаваше след всяка пресечка. Гангстерските графити също се увеличаваха. Към Трета улица вече всяка сграда бе солидно покрита с бандитски лозунги и надписи. Тротоарите също бяха изпъстрени, както и уличните знаци. Прозорците на партерите и първите етажи се криеха зад железни решетки, а баровете и заложните къщи бяха спуснали металните си врати наполовина.

Завих по Трета улица и изминах краткото разстояние до „Комстък“. Улиците се стесниха, а магазините и баровете почти изчезнаха. От двете страни на „Комстък“ бяха паркирани коли, които затрудняваха движението. Подминахме група мъже, застанали на ъгъла. Бяха млади, издокарани в торбести дънки и бели тениски. Ръцете и раменете им бяха татуирани. Гледаха напрегнато и мрачно.

— Няма много хора наоколо — отбеляза Лула. — Само часовоите, които подминахме.

— Хората работят по това време — казах.

— Не и в тоя квартал — възрази Лула. — Повечето тук са безработни, освен ако не броиш обирането на магазини за професия.

Погледнах в огледалото за обратно виждане и видях как един от часовоите вдигна мобифон към ухото си.

— Имам лошо предчувствие — споделих.

— И си права, защото тук ти си малцинството.

— Имаш предвид, че съм бяла?

— Не. Единствената си в квартала, която не носи оръжие.

Подминах Пета улица и затърсих начин да се измъкна от гангстерската територия. Нямах желание да се набутвам по-навътре. Исках да се върна до „Старк“ и да потегля към центъра на града. Завих наляво по Шеста улица, но пикапът пред мен не мърдаше. Зад волана нямаше никой. Подкарах на заден ход и тъкмо щях да потегля по „Комстък“, когато от нищото се появи някакво хлапе. Беше на около деветнадесет години и изглеждаше като близнак на момчетата от ъгъла.

Той се приближи до колата и потропа на прозореца ми.

— Хей.

— Не му обръщай внимание — посъветва ме Лула. — И няма да е лошо да се задвижиш по-бързо.

— И аз искам да подкарам бързо, но до задната ми броня стоят няколко типове със зловещ вид. Ако дам на заден, ще ги премажа.

— Е, и?

— Познавам те — каза ми хлапето до прозореца, залепило лице до стъклото. — Ти си шибаният ловец на престъпници. Заключи чичо ми преди време. Беше с някакъв кретен, който се правеше на Рамбо. Ти си и кучката, която натопи Червения дявол.

Колата се заклати и осъзнах, че мъжете отзад се бяха качили на багажника. Още няколко лица се притиснаха към страничните прозорци.

— Настъпи шибаната газ! — извика Лула. — Какво ти пука, че ще смачкаш тия палячовци? Газили са ги доста пъти. Погледни ги. Не ти ли се струва, че вече са били прегазвани?

— Оня до прозореца ти говори нещо. Какво каза?

— Откъде да знам? — вдигна рамене Лула. — Дрънкат по гангстерски. Как щели да убият кучките. А сега пък лиже стъклото. Ще трябва да измиеш колата с белина, ако някога се измъкнем оттук.

Имах три възможности. Можех да звънна на Джо и да го накарам да изпрати ченгетата насам. Но това щеше да е голяма излагация, а и можеха да не пристигнат навреме, за да предотвратят убийството на кучките. Втората бе да се обадя на Рейнджъра. Също излагация. А и вероятно щеше да последва кърваво клане. Или пък можех да прегазя няколко от тези фини граждани, които несъмнено представляваха стълбовете на обществото.

— Почвам да се изнервям — сподели Лула. — Мисля, че не постъпи разумно, като се набута в тоя квартал.

Почувствах как кръвното ми се повишава.

— Идеята беше твоя.

— Е, не беше добра идея. Признавам си го.

Буикът се разтресе, а над главата ми се чу дивашки тропот. Идиотите подскачаха по покрива.

— Баба ти няма да се зарадва, ако й издраскат колата — каза Лула. — Този автомобил е класика.

— Хей! — извиках на кретена, притиснал лице в стъклото ми. — Дръпни се от колата. Класика е.

— Това е класика, кучко — ухили се той, като извади пищов от торбестите си гащи и го насочи към мен.

— Мамка му! — ококори се Лула. — Давай да изчезваме оттук!

Възможност номер три, помислих си и настъпих здраво педала за газта. Колата се понесе назад като товарен влак. Не усетих никакво друсане, породено от неравности под гумите, което означаваше, че не съм прегазила никого. Реших, че това е добър знак. Понесох се на заден към „Комстък“ и заковах, за да сменя скоростта. Трима идиоти изхвърчаха от покрива на буика. Двама се плъзнаха по предния капак и се проснаха на улицата. А третият остана на капака, стиснал здраво чистачката.