Джанет Еванович - Право в десетката

— Не спирай! — изврещя Лула. — И не се тревожи за украсата на капака. Ще се отървем от него на следващия завой.

Потеглих стремглаво напред. Чух силен шум зад себе си. Смесица от крясъци, стрелба и смях. Кретенът на капака се вторачи в мен. Зениците му бяха с размера на стотинка.

— Мисля, че това момче има проблем с дрогата — отбеляза Лула.

Натиснах клаксона, но идиотът дори не мигна.

— Все едно, че на стъклото се е залепила буболечка — каза Лула. — Огромна, грозна, дрогирана богомолка.

Направих остър завой по Седма улица и буболечката безмълвно излетя от капака и се фрасна в ръждясал ван, паркиран до бордюра. Започнах да дишам отново, когато стигнах до „Старк“.

— Чудесна работа — ухили се Лула. — Жалко, че не успяхме да открием Червения дявол.

Изгледах я мрачно.

— Искаш ли да се върнем утре и да опитаме отново?

— Е, може да не е утре.

Звъннах на Кони, съобщих й, че се връщаме в офиса, и я помолих да проучи някои неща.

— Ако ти дам имената на улиците в района, можеш ли да провериш досиетата на типовете, които живеят там? — попитах я.

— Ще се ориентирам по пощенския код, а също и по адресите. Стига районът да не е прекалено голям, мога да ги открия.

Чувствах се отговорна за Еди. Освен това смятах, че Червения дявол трябва да има криминално досие. Бях отказала да се ровя из полицейските албуми, тъй като го бях правила преди и бях открила, че не върши никаква работа. След като съм огледала стотици снимки, вече не си спомням лицето на престъпника. Издирването по адрес вероятно щеше да даде по-малък брой заподозрени.

Кони подреждаше папки, когато двете с Лула нахлухме в офиса.

— Имам седемнадесет попадения за местата, които ми даде — съобщи ми тя. — Нямат неизплатени гаранции. Но пък това не е нашият квартал все пак.

Лула прегледа папките на бюрото на Кони.

— Хей, това е буболечката от стъклото на колата — извика тя и подаде снимката.

Кони грабна палката и затвори чекмеджето с крак.

— Казва се Юджийн Браун. Арестуван е толкова пъти, че вече сме в близки отношения. Но никога не е обвиняван в друго, освен притежание на наркотици.

— Виждам обаче, че сме му плащали гаранция за въоръжен грабеж и премазване с кола.

— Свидетелите обикновено изчезват, когато Юджийн е намесен в нещо — обясни Кони. — Или пък оттеглят показанията си. Какво е правел на стъклото ти?

— Ами… ние си обикаляхме по улица „Комстък“… — започна Лула.

Кони ококори очи.

— Къде по „Комстък“?

— И Трета улица.

— Да не сте склонни към самоубийство? Това е територия на Изкормвачите.

— Само минавахме оттам — оправда се Лула.

— Двете? В коя кола? Синьо-белия буик? Неразумно е да минеш по Трета улица и да продължиш по „Комстък“ в синя кола. Това е цветът на Касапите. Не бива да навлизаш в гангстерска територия с цветовете на друга банда.

— Добре де, не знаех, че това се отнася и за колите. Мислех, че е само за дрехите. За ризите и кърпите за глава — каза Лула. — Пък и е трудно да повярваш, че някой ще приеме на сериозно Касапите, щом цветът им е светлосиньо. Това е педалски цвят.

Взех папките от Лула и ги прегледах. Червения дявол го нямаше. Кони ми подаде останалите четири папки. Дявола го нямаше и там. Имаше три възможности. Или Червения дявол нямаше досие. Или пък използваше друг агент по гаранциите. Например Лес Себринг. Или пък бе дал адрес вън от гангстерските земи.

Видях как Кони и Лула застиват и приковават очи във вратата. Или някой с пистолет в ръка бе влязъл, или се бе появил Рейнджъра. А тъй като никоя от двете не се просна на земята, бях готова да се обзаложа, че е Рейнджъра.

Гореща ръка се настани на врата ми и усетих как Рейнджъра се навежда към мен.

— Маце — каза той меко, като протегна дясната си ръка и взе папката от мен. — Юджийн Браун — прочете той. — Не е разумно да се занимаваш с Юджийн. Не е свестен човек.

— Помогнах му да излети от капака на колата ми днес — обясних. — Но вината не беше моя.

Рейнджъра ме стисна по-здраво за врата.

— Трябва да внимаваш с Юджийн. Той няма чувство за хумор.

— Предполагам, че не знаеш самоличността на оня тип с дяволската маска, който обира деликатесни магазини?

— Не я знам — отговори Рейнджъра. — Но не е Юджийн. Ако беше той, в магазините щеше да има доста трупове.

Вратата на кабинета на Вини се отвори и той подаде глава.

— Какво става?

— Ще отсъствам от града няколко седмици — каза Рейнджъра. — Танк ще поеме работата, ако имаш нужда от нещо.