Джанет Еванович - Право в десетката

— Това е чудесно! — извика майка ми, а очите й се напълниха със сълзи. — Толкова се радвам за вас.

— Сватба! — възторгна се баба. — Ще имам нужда от нова рокля. А и трябва да наемем зала за приема — напомни тя и попи очите си със салфетка. — Боже, погледнете ме само! И аз се разциврих.

Валери пък едновременно плачеше и се смееше.

— Ще се омъжа за миличкото ми медено меченце! — въодушевено извика тя.

Морели застина с протегната към пилето вилица, прикова поглед в очите ми и се наведе към мен.

— Ако някога ме наречеш медено меченце пред хора, ще те заключа с катинар за парния котел в мазето.

Клоун застана до масата с чаша вино в ръка.

— Искам да вдигна тост — каза той. — За бъдещата госпожа Клоун!

Майка ми се вкамени. Очевидно не се бе замисляла върху последиците от брака на Валери.

— Валери Клоун — промълви тя тихо, като се опита да скрие ужаса си.

— Мамка му! — изсумтя баща ми.

Наведох се към Морели.

— Видя ли? Аз не съм единственият клоун в семейството — прошепнах.

Морели вдигна чаша и извика:

— За Валери Клоун!

Албърт пресуши чашата си и я напълно отново.

— И за мен! — добави той. — Защото аз съм най-щастливият мъж на този свят. Намерих моето сладко гургуличе, милото ми дебело кюфтенце…

— Хей, я почакай малко — прекъсна го Валери. — Дебело кюфте?

Баба си напълни чашата.

— Някой да го фрасне с електрошоковата палка тоя! — изкрещя тя. — Не издържам повече!

Клоун обаче не можеше да спре. Лицето му беше зачервено и лъщеше от пот.

— Имам си дори бебе — продължи. — Не знам как стана. Е, предполагам, че съм наясно как се получи… Май стана ей там на канапето…

Всички, освен Джо, застинаха. Той обаче се ухили и зарови глава във врата ми.

— Само като си помисля, че едва не изпуснах купона — прошепна ми в ухото.

Майка ми имаше вид на човек, който още утре ще се втурне да купува ново канапе. А баща ми разглеждаше ножа си съсредоточено и несъмнено се чудеше дали би могъл да нанесе значителни повреди с него. Добре, че сатърът си стоеше в кухнята.

— Обикновено в семейство Клоун не се забременява лесно — обясни Албърт. — Сперматозоидите ни не са много подвижни. Татко казваше, че плувците ни били бавни. Дори ме предупреди, че може да не стана баща, тъй като Клоуните не могат да плуват добре. А я сега вижте! Моите момчета можели да плуват! А дори не ми се наложи да полагам особени грижи. Просто не бях сигурен как да си сложа онова нещо. Е, накрая го нагласих, но май имаше дупка в него, защото ми се стори, че тече. Не е ли страхотно, ако бебето се е получило точно тогава? Моите момчета са успели да доплуват въпреки онова нещо! Явно имам суперменски възможности!

Горкият сладък дебеланко се носеше стремглаво към пропастта и нямаше представа как да спре.

— Направи нещо — помолих Джо. — Албърт ще умре от притеснение.

Морели все още бе въоръжен. Извади пистолета си от кобура и го насочи към Клоун.

— Албърт — каза той спокойно. — Млъкни.

— Благодаря ти — въздъхна Клоун, после избърса потта от челото си с крайчето на ризата.

— Какво става с десерта? — попита баща ми. — Няма ли някой да сервира десерт най-после?

Наближаваше девет, когато двамата с Морели се прибрахме в къщата му. Кучето Боб се втурна откъм кухнята да ни поздрави, опита се да спре, но се хлъзна по из лъскания под и се блъсна в Морели. Това бяха обичайните действия на псето и Морели бе готов да посрещне удара. Боб беше едро и смахнато оранжево чудовище с невероятен апетит. Изяждаше всичко, което не бе заковано, и притежаваше повече ентусиазъм, отколкото мозък. Боб се втурна покрай нас към миниатюрното дворче на Джо, за да се облекчи. Това бе любимото му място за ходене по нужда, в резултат на което тревата бе изсъхнала и пожълтяла. След малко кучето се прибра, Морели заключи предната врата и останахме за момент в коридора, наслаждавайки се на тишината.

— Това бе един от най-кошмарните ми дни — отбелязах. — Колата ми бе взривена, участвах в престрелка, а накрая изтърпях и дяволската вечеря.

Морели ме прегърна нежно.

— Вечерята не беше толкова лоша.

— Сестра ми се лигави с тиквички и меченца в продължение на два часа, баба ми и майка ми циврят всеки път, когато някой спомене сватбата. Мери Алис цвилеше неуморно, а бебето повърна върху теб.

— Да, но като изключим всичко това…

— Да не споменаваме, че баба се втрещи от пиене и заспа на масата.

— Адски умно от нейна страна — отбеляза Морели.

— Ти се прояви като истински герой.