Патриша Хайсмит - Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Видя профила на Грег. Грег имаше съсредоточен вид, беше оставил пистолета между ръцете си върху ниския перваз и с палци се опитваше да повдигне прозореца. Робърт видя, че прозорецът се повдигна, но знаеше, че транспарантите покриват и перваза. Грег взе пистолета. Робърт хукна, пробяга разстоянието между тях и точно когато Грег се обърна към него, стовари дървото върху главата му.

Пистолетът гръмна.

Проснат на земята, Грег пъшкаше и се опитваше да се повдигне.

Робърт беше захвърлил дървото. Понечи да удари Грег с юмрук, но се въздържа. Грег не можеше да стане. Робърт взе черния пистолет, който лежеше до коленете на Грег. Грег изпсува, без да вдига поглед от земята. Робърт чу как някой тича по пътя — стъпките идваха откъм къщата на Колби.

— Вие ли сте, мистър Колби? — извика Робърт.

Колби беше с ловна пушка.

— Какво става тук?

Грег се опитваше да се изправи и на няколко пъти се бутна в къщата, като че ли беше пиян.

— Копеле — промърмори задъхан той. — Копелета…

— Това е Уинкуп — каза Робърт.

— Какво правите с този пистолет? — попита Колби тихо, без да снема поглед от пистолета в дясната ръка на Робърт.

— Взех го от Уинкуп — каза Робърт. — Бихте ли останали при него, докато намеря нещо да го вържа? — Робърт остави слисания Колби и влезе вътре.

Пластмасовото въже, което търсеше, не беше нито в първия, нито във втория кашон. Най-сетне го намери в кашона, където бе прибрал галошите и по-голямата част от обувките си. Докато вървеше към вратата, размота розовото въже. Колби стоеше в светлината близо до предната веранда и го гледаше; държеше пушката напряко на тялото си, готов да я насочи и да започне да стреля. Грег беше на няколко метра от него.

— Къде му е пистолетът, мистър Форестър? — попита Колби.

— Вътре — каза Робърт и направи жест с глава.

— Бихте ли му го донесли? — каза Колби.

На Робърт му трябваха няколко секунди, за да разбере какво говори Колби.

— А, не, не бих — каза Робърт и тръгна с въжето към Грег, който отстъпи назад. Грег сви ръцете си в юмруци, готов да се бие. Робърт сви на свой ред десния си юмрук, но точно преди да го стовари върху Грег, чу гласа на Колби:

— Не мърдайте, Форестър!

Робърт се обърна към Колби и направи няколко крачки назад, за да може да вижда и него, и Грег.

— Може би не ме разбрахте, мистър Колби? Това е Грег Уинкуп, този, който стреля по мен. Сега косата му е по-къса, но…

— Така значи — каза Колби. — И да е Уинкуп, и да не е, вие кой сте, че да го връзвате? — Свъси посивелите си рунтави вежди. — Ще влезете вътре и ще му донесете пистолета, за да не почна аз да стрелям.

Робърт се опита да каже нещо, но само изпъшка. Колби направи рязък жест с пушката си, като продължаваше да я държи напряко.

— Защо не ме оставите да се обадя на полицията? — попита го Робърт. — Нека те решат. Съгласен ли сте?

Устата на Колби се изкриви в странна усмивка. Погледът му беше колеблив като на човек, който крие нещо.

— Донесете пистолета, Форестър. Той казва, че не е Уинкуп. Защо трябва да вярвам на вас? — Тежката фигура на Колби се завъртя и се приближи към къщата. Пушката беше все още насочена срещу Робърт. — Хайде!

Робърт се изкачи по стъпалата и влезе вътре. Пистолетът лежеше върху масата.

— Чакам ви. Хванете го за цевта и го вдигнете — изръмжа Колби.

Робърт се усмихна неспокойно. Какъв беше смисълът да го хване за дръжката и да го насочи срещу Колби? Колби ще изпразни пушката си в него, той ще стреля срещу Колби и каква ще е ползата от това? Робърт хвана пистолета за цевта.

— Сега излезте навън и му го дайте.

Робърт излезе. Грег продължаваше да стои на същото място или може би се беше отдалечил на няколко крачки от къщата. Когато застана между него и къщата, Робърт спря.

— Вървете — заповяда му Колби.

Грег направи няколко крачки, за да си вземе пистолета — пристъпваше така, сякаш се страхуваше от Робърт. Долната му устна беше увиснала.

— Убиец! — каза той и грабна пистолета.

Робърт отпусна празната си дясна ръка. Видя как Грег прибра пистолета в джоба на черната си мушама. След това се обърна и тръгна надолу с бързи и малко несигурни стъпки. Няколко секунди по-късно изчезна в тъмнината. Робърт се обърна към Колби, погледна пушката и мина покрай него, за да се изкачи по стъпалата. Колби го последва заплашително и стъпи пръв на верандата. Робърт спря.

— Мога ли да се обадя на полицията? Или имате нещо против полицията?

— А, защо, нямам — изсумтя глуповато Колби.