Кристофър Паолини - Бризингър

— Защо? — попита Аря. — Какво ви кара да се боите толкова много от тях?

Кожата около очите на Лорана се опъна.

— Те знаят, че нямат шанс да отблъснат Варден сами, а Галбаторикс не е пратил подкрепления, за да ни помогне. Така че се опитват, не зная как, да създадат Сянка, с надеждата чудовището да се обърне срещу Варден и да всее смут и хаос в редиците ви.

Ужас изпълни Ерагон. Той не можеше да си представи какво би било, ако трябва да се бие с втори Дурза.

— Но една Сянка може със същата лекота да се обърне срещу тях и срещу всички други във Фейнстер, вместо срещу Варден.

Лорана кимна.

— Не ги е грижа. Искат просто да причинят колкото се може повече болка и разруха, преди да умрат. Те са побъркани, Сенкоубиецо. Моля те, спри ги, помогни на народа ми!

Точно когато тя спря да говори, Сапфира се приземи на балкона пред стаята, напуквайки парапета с опашка. Тя събори прозорците с един удар на муцуната си, разбивайки ги на трески, а после провря глава и рамене в залата и изръмжа.

Магьосниците продължиха да напяват, привидно без изобщо да я забележат.

— Олеле — извика тихо лейди Лорана и стисна облегалките на стола си.

— Точно така — каза Ерагон.

Той стисна Бризингър и тръгна към заклинателите. Сапфира стори същото от отсрещната страна.

Светът се завъртя пред погледа му и той отново се озова зад очите на Глаедр.

Червено. Черно. Проблясъци на пулсиращо жълто. Болка… Пронизваща болка в корема и в рамото на лявото му крило. Болка, каквато не бе изпитвал от над сто години. После облекчение, когато партньорът на живота муОромис излекува раните.

Глаедр си възвърна равновесието и затърси Торн с поглед. Малкият червен сврачи драконбе по-силен и бърз, отколкото бе предполагал, заради намесата на Галбаторикс.

Торн удари Глаедр отляво — слабата му страна, където бе изгубил крака си. Те се завъртяха един около друг, понесли се към твърдата земя. Глаедр дращеше и блъскаше със задните си крака, в опит да принуди по-малкия дракон да се предаде.

„Няма да ме надвиеш, пале — закле се той. — Аз бях стар, преди да се родиш“.

Бели, остри като кинжал, нокти издраха Глаедр по гърдите и корема. Той сви опашка и удари ръмжащия дългоноктест Торн по крака, пронизвайки го в бедрото с един от шиповете си. Боят отдавна бе изтощил невидимите магически щитове и на двамата, оставяйки ги уязвими за всякакви рани.

Когато въртящата се земя бе едва на няколко хиляди стъпки разстояние, Глаедр пое дълбоко въздух и отметна глава назад. Той изпъна врат, стегна корема си и изтласка навън гъстата огнена течност от вътрешностите си. Тя се възпламени, когато влезе в контакт с въздуха в гърлото му. Драконът отвори челюсти до краен предел и порази червения си противник с огън, който го погълна като нажежена какавида. Потокът от гладни, алчни, впримчващи пламъципогъделичка бузите на Глаедр.

Затвори гърло, прекъсвайки потока на огън, и двамата със сгърчения пищящ дракон се отдръпнаха един от друг. Откъм гърба си златният Глаедр чу как Оромис каза:

— Силата им отслабва; виждам го в реакциите им. Още няколко минути и концентрацията на Муртаг ще се срине и аз ще поема контрол над мислите му. Или това, или ще ги убием с меч и нокти.

Златният дракон изрева в съгласие, вбесен от това, че двамата с Оромис не смеят да общуват с умовете си, както обикновено. Той се надигна на топлото въздушно течение над земята и се извъртя към Торн, от чиито криле капеше алена кръв. Глаедр изрева повторно и се подготви за нова битка.

Ерагон гледаше в тавана, дезориентиран. Лежеше по гръб в кулата на крепостта. Аря бе коленичила над него и по лицето й бе изписана тревога. Тя го хвана за ръката и му помогна да се изправи, а после го подкрепи, когато той се олюля. От другата страна на стаята Сапфира разтърси глава и младежът усети объркването й.

Тримата магьосници все още стояха с протегнати ръце и се олюляваха, докато припяваха на древния език. Думите на магията им ехтяха с необичайна сила и оставаха във въздуха дълго, след като трябваше да са заглъхнали. Мъжът, седящ в краката им, стисна колене. Цялото му тяло трепереше и главата му се мяташе във всички посоки.

— Какво стана? — попита Аря с напрегнат шепот. Тя придърпа Ездача към себе си и снижи още повече глас: — Как можеш да знаеш какво мисли Глаедр толкова отдалеч, когато умът му е затворен дори за Оромис? Прости ми, че се докоснах до съзнанието ти без позволение, но се безпокоях за теб. Що за връзка споделяте двамата със Сапфира и Глаедр?