Кристофър Паолини - Бризингър

— Ще ви посрещна в залата долу. Прозорецът тук е твърде малък за мен.

И тя отлетя, а течението, образувано от крилете й, ги блъсна в лицата.

Ерагон и Аря се прехвърлиха над ръба на покрива и се спуснаха на тесен каменен перваз осем стъпки по-надолу. Без да обръща внимание на предизвикващото световъртеж падане, което го очакваше, ако се подхлъзнеше, Ездача прекоси перваза до кръстовиден прозорец, през който се промъкна в голяма квадратна стая, покрай стените на която имаше рафтове с подредени на тях колчани със стрели и тежки арбалети. Ако тук бе имало някой, когато Сапфира се приземи, сега помещението беше празно.

Аря се прехвърли през прозореца след него. Тя огледа стаята, а после посочи стълбите в отсрещния ъгъл и тръгна към тях. Меките й ботуши не издаваха звук по каменния под.

Когато я последва, Ерагон усети странно струпване на енергии под тях, а също и мислите на петима човека, чиито умове бяха затворени за него. Разтревожен за евентуална мисловна атака, младежът се оттегли в съзнанието си и се концентрира върху рецитирането на елфическа поезия. Докосна Аря по рамото и прошепна:

— Усещаш ли това?

Тя кимна утвърдително.

— Трябваше да вземем Бльодгарм с нас.

Двамата се спуснаха по стълбите, правейки всичко възможно да не издават звук. Следващата стая в кулата бе много по-голяма от предишната — таванът беше висок почти девет метра и от него висеше фенер, чието стъклено тяло бе покрито с множество фасети. Вътре гореше жълт пламък. На стените висяха стотици картини: портрети на брадати мъже в богато украсени роби и жени с безизразни лица, седнали сред деца с равни остри зъби; мрачни пейзажи, изобразяващи бурно море, в което се давеха моряци; и батални сцени, където хора избиваха гротескни ургали. Редица високи прозорци с жалузи, разположени в северната стена, гледаха към балкон с каменен парапет. Срещу прозорците до отсрещната стена имаше няколко малки кръгли масички, покрити със свитъци, три тапицирани стола и две твърде големи медни урни, пълни с букети от изсушени цветя. Едра жена с прошарена коса, облечена в бледолилава рокля, седеше на един от столовете. Тя приличаше много на неколцина от мъжете по картините. На челото си носеше сребърна диадема, украсена с нефрит и топаз.

В средата на стаята стояха тримата магьосници — двама мъже и една жена, — които Ерагон бе зърнал преди в града. Те се гледаха един-друг, качулките на робите им бяха отметнати, а ръцете — протегнати встрани, така че върховете на пръстите им се докосваха. Магьосниците се олюляваха в унисон, мърморейки някаква непозната магия на древния език. Четвърти човек седеше в средата на образувания от тях триъгълник: мъж, облечен по сходен начин, който обаче не казваше нищо и се мръщеше, все едно изпитваше силна болка.

Ерагон се нахвърли върху ума на единия от мъжете, ала той бе толкова фокусиран в задачата си, че младежът не можа да намери пролука в съзнанието му и така не успя да го подчини на волята си. Заклинателят сякаш дори не забеляза атаката. Аря сигурно бе опитала същото, защото се намръщи и прошепна:

— Добре са обучени.

— Знаеш ли какво правят? — промърмори той.

Тя поклати отрицателно глава.

После жената в лилавата рокля вдигна поглед и видя Ездача и елфката, приклекнали на каменните стълби. За изненада на Ерагон тя не извика за помощ, а вместо това постави пръст на устните си и после им направи знак да се приближат.

Ерагон и Аря се спогледаха объркано.

— Може да е капан — прошепна той.

— Най-вероятно е така — отвърна елфката.

— Какво да правим?

— Сапфира наблизо ли е?

— Да.

— Тогава нека поздравим домакинята си.

Вървейки в крак, те слязоха по останалите стъпала и се прокраднаха през стаята, без да свалят очи от унесените в заклинанието си магьосници.

— Вие лейди Лорана ли сте? — попита Аря с тих глас, когато спряха пред седналата жена.

Тя кимна леко.

— Да, прекрасна моя. — Лорана обърна погледа си към Ерагон и попита: — Ти ли си Драконовият ездач, за когото чувам толкова много напоследък? Ти ли си Ерагон Сенкоубиец?

— Да — отвърна младежът.

На изисканото лице на жената се появи изражение на силно облекчение.

— Ах, надявах се да дойдеш. Трябва да ги спреш, Сенкоубиецо. — Тя посочи към магьосниците.

— Защо не им наредите да се предадат? — попита шепнешком той.

— Не мога — каза Лорана. — Те отговарят само пред краля и новия му Ездач. Аз самата съм положила клетва за вярност пред Галбаторикс — нямах избор по този въпрос, — така че не мога да вдигна ръка срещу него и слугите му; иначе сама щях да заповядам да ги унищожат.