Кристофър Паолини - Бризингър

— Веднага върнете всичко! — извика той на групата. — Тук сме да помогнем на тези хора, не да крадем от тях! Те са наши братя и сестри, наши майки и бащи. Ще ви пусна този път, но кажете на всички, че ако някой краде, ще бъде вързан на позорния стълб и публично нашибан като крадец!

Драконката изръмжа, за да подчертае думите му. Под бдителния им поглед, смъмрените воини върнаха плячката си в облицованата с мрамор къща.

— Сега — каза Ерагон на Сапфира — навярно ще можем да…

— Сенкоубиецо! Сенкоубиецо! — извика мъж, тичащ към тях от вътрешността на града. Бронята и оръжията му показваха, че е от Варден.

Ерагон стисна Бризингър.

— Какво?

— Нужна ни е помощта ти, Сенкоубиецо. Твоята също, Сапфира!

Те последваха боеца по улиците на Фейнстер, докато не пристигнаха пред голяма каменна сграда. Десетки бунтовници бяха приклекнали зад ниска стена срещу фасадата й. Изглеждаха облекчени, когато видяха Ездача и дракона.

— Не се приближавайте! — извика един от Варден, като размаха ръце. — Вътре има голяма група войници и стрелят с лъковете си по нас.

Ерагон и Сапфира се спряха извън обсега на стрелите. Боецът, който ги беше довел, каза:

— Не можем да стигнем до тях. Вратите и прозорците са барикадирани, а те ни обстрелват, като се опитаме да проникнем.

Ездача погледна Сапфира.

— Ти ли искаш, или аз да се погрижа?

— Остави на мен — каза тя и скочи във въздуха с разперени криле.

Сградата се разтърси, когато драконката кацна на покрива. Ерагон и другите воини гледаха с възхищение как тя заби ноктите си във фугите между камъните, изсумтя от напрежението и разби сградата на парчета. С ужасените войници, останали без прикритие, се разправи бързо като териер, който избива плъхове.

Когато Сапфира се върна до Ерагон, Варден отстъпиха от нея, очевидно изплашени от тази демонстрация на свирепост. Тя не им обърна внимание и започна да ближе лапи, за да почисти кръвта от люспите си.

— Казвал ли съм ти някога колко се радвам, че не сме врагове? — попита младежът.

— Не, но е много мило от твоя страна.

Из целия град войниците се бореха с упорство, което впечатли Ерагон — отстъпваха едва когато бъдеха принудени и правеха всичко възможно да забавят настъплението на Варден. Заради този отпор бунтовниците пристигнаха в западната част на града, където се издигаше крепостта, едва когато бледата светлина на зората започна да пълзи по небето.

Сградата бе впечатляваща. Висока и квадратна, украсена с множество кули с различна височина. Покривът бе покрит с каменни плочи, така че нападателите да не могат да го подпалят. Пред крепостта се простираше обширен двор, в който имаше няколко ниски постройки и четири катапулта, и около него се издигаше стена със собствени кули. Стотици войници бранеха укреплението и още стотици се суетяха из двора. Единственият път за вътре беше препречен с дъбова порта и желязна решетка.

Няколко хиляди бунтовници атакуваха отново и отново стената, опитвайки се да пробият портата с тарана, донесен от стената на града, или да преодолеят стената с куки и стълби, които защитниците неспирно отблъсваха. Ята свистящи стрели се стрелкаха напред-назад над стената. Никоя страна не изглеждаше да има предимство.

— Портата! — извика Ездача и я посочи.

Сапфира се понесе надолу и прочисти парапета над портата със струя пламък. От ноздрите й се издигна дим. Тя кацна на стената, разтърсвайки младежа, и каза:

— Върви. Аз ще се погрижа за катапултите, преди да почнат да хвърлят камъни по Варден.

— Пази се.

Той слезе от гърба й.

— Те трябва да се пазят — отвърна тя и изръмжа към копиеносците, струпани край катапултите.

Половината от тях се разбягаха.

Стената бе твърде висока, за да може Ерагон спокойно да скочи на улицата долу, така че Сапфира провеси опашката си и я застопори между два зъба на укреплението. Ездача прибра Бризингър в ножницата и се заспуска, използвайки шиповете й като стъпала. Когато стигна върха, се пусна и прелетя останалите двадесетина стъпки. Претърколи се, за да намали удара, и се приземи сред Варден.

— Привет, Сенкоубиецо — каза Бльодгарм, докато излизаше от тълпата, следван от другите единадесет елфи.

— Привет — Ерагон отново извади Бризингър. — Защо не сте отворили още портата за Варден?

— Защото е защитена от много магии, Сенкоубиецо. Ще е нужна много сила, за да я съборим. Ние със спътниците ми сме тук, за да защитаваме теб и Сапфира, а не можем да изпълняваме дълга си, ако се изтощим с други задачи.