Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Първият пред нея замахна отгоре, тя парира удара му — и в този миг косматият я прободе в корема.

— Не! — изкрещя Даш и се втурна безразсъдно към двамата мъже, помете ги и ги събори. Замахна с меча си и уби по-едрия, докато се търкаляше на земята, след което скочи и се озова срещу първия, който беше нападнал Трина.

Мъжът направи лъжлив замах, след което извъртя китката си, за да посече Даш странично. Даш ловко отстъпи, изви се на една страна и докато върхът на меча на противника му се плъзгаше покрай хълбока му, го прониза в гърлото.

Полицаите надвиха нападателите при портата и крадците започнаха да изнасят ранените. Кешийските агенти се биха до последно, но накрая бяха избити или обезоръжени.

Даш притича до падналата Трина.

Коленичи, взе я в ръцете си и видя, че е пребледняла. От корема й обилно течеше кръв и Даш разбра, че животът се изцежда от нея.

— Доведете лечител! — извика той.

Някакъв полицай притича, опита се да спре кръвта, като запуши раната, но болката се оказа непоносима за Трина. Тя вдигна очи към Даш и промълви немощно:

— Обичам те, шериф Паленце.

Сълзите му потекоха неудържимо.

— Казах ти да останеш жива, никаквице.

Притисна я до себе си, а тя простена и прошепна:

— Ти обеща.

Даш все още притискаше до себе си мъртвата жена, когато жрецът стигна до портата. Густаф хвана Даш за раменете, вдигна го и каза:

— Чака ни работа, шерифе.

Даш вдигна очи и видя, че небето изсветлява. Разбираше, че обстоятелствата налагат да забрави личната си скръб и сковаващото го чувство за загуба, което изпитваше. Скоро кешийският херолд щеше да приближи пред портата и за последен път да поиска да предадат града: защото щом кешийците разберяха, че южната порта не е отворена, единственото, което им оставаше, бе да щурмуват. И щяха да нападнат.

Конете пръхтяха.

Ездачите ги пришпорваха и се молеха дано да издържат поне още един ден. Джими им беше наложил убийствен режим, от зори до здрач, с най-кратките възможни почивки. Конете до един показваха признаци на изтощение от убийствения поход: ребрата им вече се четяха там, където допреди няколко дни кожата беше гладка и лъскава.

Шест коня вече бяха окуцели и ездачите им се принудиха да продължат пеш. Бързаха с надеждата, че когато най-сетне стигнат, все още ще има кралска армия. Две животни пострадаха толкова зле, че трябваше да ги убият.

Още малко и щяха да видят Крондор, и Джими отново се помоли дано да е сбъркал в преценките си и дано заварят града да живее своя мирен и безметежен живот. С радост щеше да приеме всички шеги и подигравки, които го очакваха, ако се окажеше така, но топката в стомаха му му подсказваше, че много скоро ще трябва да се втурне в стремглава битка.

Джими изкачи поредното възвишение и видя пред себе си обоза. Повечето колари бяха момчета, но имаше и няколко стражи, пазещи кешийското продоволствие.

— Не убивайте момчетата! — извика той.

И извади меча си. Момчетата от обоза се пръснаха, но кешийските воини-псета останаха по местата си и битката започна.

Даш затича по стените — кешийците започваха щурма. Кешийският херолд се оказа твърде учтив в презрението си, качество, което Даш щеше да оцени като възхитително, ако не го беше обхванал убийствен гняв заради смъртта на Трина. Беше му необходим целият самоконтрол, който успя да събере, за да не вземе някой лък и да свали херолда от седлото, когато се приближи за трети път с искането градът да се предаде.

Патрик беше в замъка под охрана, за да не би да последва нова атака на кешийски агенти. Даш се постара да потисне мрачното чувство, че ако изобщо оцелеят след щурма, издирването на всички агенти на Кеш ще е тягостно дълго.

Прозвучаха тръби, заехтяха бойни рогове и кешийската пехота настъпи. В редици от по десет души, и носеха стълби. Трудно му беше да повярва, че ще щурмуват първо със стълби, без тежки машини или костенурка, която да ги предпазва. После се появиха сто стрелци и Даш извика:

— Залегни!

Прозвуча рог и мъжете със стълбите се втурнаха на бегом, а конните стрелци пришпориха конете си между редиците им и изсипаха бараж от стрели и Даш можеше само да се надява, че хората по стените са чули предупреждението му. Стрелите задрънчаха по камъни и щитове, но само тук-там се чуха викове на ранени. След което се надигнаха неговите стрелци и изсипаха убийствен залп по хората под стената. Даш се присви зад един бруствер и каза: